Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Монахът мълчал.
Фугаи:
Сигурно се е удавил.
Ньоген:
Дзен-монасите обичат да живеят в непосредствена близост до природата. Повечето китайски манастири са построени в планините или до някое езеро.
Дзен привежда многобройни диалози между Учителя и монасите за красотата на природата, но сред монасите изглежда има такива, които се смятат за твърде много потопени в природата. Те са истински последователи на Дзен, за разлика от дърдорковците с целия вдиган от тях шум.
Генро:
Ако бях на мястото на монаха бих казал на Юшуан: „Ще изчакам докато не изчистиш дъното“.
Фугаи:
За щастие монахът си замълчал.
Ньоген:
Генро понякога ми прилича на… с неговата ненужна аргументация.
Генро:
Нишката на кармата минава през всичко.
Фугаи:
Всичко може да се разглежда като коан.
Признанието го прави барикада. Ако погледнете вътре, ще видите, че там няма никаква барикада.
Генро:
89. Дървеният балон на Дзюфън
Веднъж Дзюфън започнал лекцията си с това, че демонстрирал на една малка площадка дървен балон.
Фугаи:
Крива краставица.
Дзюантъ тръгнал след балона, вдигнал го и сложил на мястото му.
Фугаи:
Кръгла диня.
Ньоген:
Когато Юану четял лекции за поемите и коаните на Дзюту, той подлагал на критика всичко, строфа по строфа, след това публикувал книга с критика на творчеството на Юанту под названието „Събрание на синята скала“. След смъртта му неговият ученик Таю събрал всички книги, наредил ги пред храма и ги изгорил. Това, което Учителят бил затворил в някаква форма, ученикът е длъжен да разруши, за да предотврати учението да се превърне в празна черупка. Западните философи създават своя теория, след това последователите започват да я подновяват докато от оригинала не остане и прашинка. В Дзен се казва: „Убий Буда и патриарсите — само така ще им дадеш безсмъртие“.
Генро:
Дзюфън започнал, но не завършил. Дзюаншъ завършил, но не започнал. И двамата не са достигнали завършеност. Я ми кажете, монаси, кой е по-добрия?
Ньоген:
И едното, и другото е лошо.
Фугаи:
Когато ручеят минава през бамбукова гора, водата му става зелена. Когато вятърът духа в разцъфнали градини, неговото дихание става ароматно.
Генро:
Дръж го или го пусни.
Фугаи:
Ни повече, ни по-малко.
Генро:
Учителят и ученикът си противоречат.
Фугаи:
Истинско единомислие.
Генро:
Дзен на обучаващите се в света.
Фугаи:
Истинският студент никога не учи.
Генро:
Не прави от този коан образец.
Фугаи:
Прекрасен пример.
90. Счупеният поднос
Един монах живеел е малка колиба, която наричал „фънтън“ („тучно поле“), в продължение на тридесет години.
Фугаи:
Може би не е знаел как да се измъкне от там?
Той имал само един глинен поднос.
Фугаи:
Скъпите неща не винаги са ценни.
Веднъж, както си размишлявал, монахът без да иска счупил подноса.
Фугаи:
Истинското съкровище се показва изпод отломките.
Всеки ден Учителят молил своя ученик да намери нов поднос.
Фугаи:
Защо искаш да получиш нов поднос?
Всеки път ученикът донасял поднос, а учителят го хвърлял на земята с думите: „Не ми трябва това, върни ми стария“.
Фугаи:
Аз бих вдигнал рамене и бих се разсмял.
Ньоген:
Никой не знае как се е казвал този монах, и неговите думи: „Не ми трябва това, върни ми стария“ — са достойни за увековечаване.
Генро:
Ако бях ученикът, бих казал: „Ще изчакам докато слънцето се покаже то запад“.
Фугаи:
Аз бих го потърсил преди да се родя.
Генро:
Той е счупен.
Фугаи:
Цял поднос остава.
Генро:
Тичай бързо да го вземеш.