Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Когато Ханшан приемал един монах от един друг манастир, той го потила: „Откъде си?“ Монахът назовал манастира си. „На какво ви учат там?“ „На медитация“, — отговорил монахът. „Покажи ми как медитирате“, казал Ханшан. Монахът седнал, скръствайки крака в позата на Буда. Ханшан се развикал: „Ей, глупако! Махай се! В нашия храм си имаме достатъчно статуи на Буда“.
Този монах има различно вътрешно и външно съдържание. Когато медитира, прилича на каменен Буда, но когато яде, прилича на Прета, а понякога може да прилича на Ашура. Не е чудно, че Ханшан не е пожелал той да остане в манастира.
„Но, — ще попитате вие, нали Учителят помоли монаха да му покаже как медитира?“
Монах, който наистина медитира, никога не сяда, не ляга, не стои и не говори.
Тогава как е правилно да се покаже медитацията?
Но нали не трябва да подражавате на Паошу или Чаочу.
73. Дзюфън прогонва монаха
Един монах дошъл при Дзюфън и церемонно му се поклонил.
Фугаи:
Използва първият урок за деца.
Ньоген:
Смята ли той, че монахът е начинаещ или предполага, че срещата формално е започнала?
Дзюфън силно ударил монаха с тоягата.
Фугаи:
Тук коанът се разпалва.
Монахът попитал: „В какво съм се провинил?“
Фугаи:
Не познаваш благодетеля си.
Като му отброил още пет удара, Майсторът прогонил монаха, крещейки по него.
Фугаи:
Излишната добрина разваля детето.
Ньоген:
През първите години китайските деца се обучават въз основа на една простичка фраза, която звучи така: „Великият древен светец Конфуций имал три хиляди ученици, сред които седемдесет добри“. Вие, момченцата от 8 до 9 години, трябва да се научите да се уважавате взаимно. Това е като А, В и С за европейците.
Да започнем от тона, че монахът бил много вежлив, но Фугаи го възприел като новак в Дзен, според неговия коментар. Тези, които се обучават от много време, също са задължени да се поклонят, когато се срещат за първи път с Учител. Вината на монаха била само в това, че той изпитал нещо като страх, все едно, че излиза на сцена — това заслужава удар с тояга. Ако го беше разбрал, не би питат в какво се е провинил.
Разбира се той не е знаел, че истинският благодетел стои пред очите му. Той е трябвало да се поклони пак и пак, преди Дзюфън да го изгони.
Генро:
Крещенето на Дзюфън не струва нищо.
Фугаи:
Дзюфън е искал да мушне квадратна пръчка в кръгъл отвор.
Ньоген:
Не вярвам в това, че Дзюфън е крещял. Този, който е разказва тази история, просто не е познавал разговорният китайски.
Генро:
Дзенът на Дзюфън е като майчината доброта. Той отбелязал борда на кораба, за да намери изгубения меч. Подобно на приказката за Линдзъ, който три пъти ръгнал Таю в ребрата.
Ньоген:
Един глупав човек веднъж изпуснал меча си зад борда и после отбелязал борда, за да покаже на капитана къде трябва да се търси, без да разбира, че корабът се движи.
Професорите, които изнасят лекции по древна философия без да взимат под внимание прогреса, който е постигнало човечеството от тогава, са като глупака, който се опитва да намери меча си с помощта на резката на борда.
Линчи попитал Хуанпо за значението на будизма и като отговор си изпросил удар с пръчка. Още два пъти идвал Линчи с този въпрос, и получавал същия отговор. Готов вече да се откаже от търсенията си, той отишъл при Таю, за да му се оплаче. След като чул разказа му, Таю казал: „Хуанпо е бил доста добър: ти си глупак, но не го виждаш“. Преди още Таю да завърши изречението, Линчи получил сатори и ръгнал три пъти Таю с пръст в ребрата.
Това стихотворение е същата резка на борда.
Не с чудно, че когато и последната строфа била прочетена. Фугаи казал: „Не е възможно да се хване два пъти зайче в една и съща дупка“.
74. Избран е основател на манастира
Когато Кишуан изучавал Дзен под ръководството на Пайчуан, той работел като готвач е манастира.