Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Генро:
Дзснът на Туаншан е украсен с добродетел и медитация.
Фугаи:
Това е безценно.
Генро:
Безцелно заблуждавайки…
Фугаи:
Той с вече доста остарял.
Генро:
78. Юнчу изпраща долно бельо
Юнчу, Майстор на голям манастир, изпратил долно бельо на монах, който живеел уединено близо да манастира. Той бил чул, че монахът с часове седял медитирайки и нямал с какво да си покрие краката.
Фугаи:
Късмет за слабия човек. Това долно бельо сигурно е наследено от Бодхидхарма.
Ньоген:
Процъфтяващия манастир се нарича „дебел“, а бедния — „слаб“. Тази идея е материалистична, не й достига дзенски дух. Когато аз станах монах, реших да не живея в „дебел“ манастир, а да си намеря малка колиба, като монаха от този коан.
Монахът се отказал от подаръка с думите: „Аз съм се родил в риза“.
Фугаи:
Добър монах. Ако имате от това, ще ви дам това. Ако нямате това, аз ще ви взема това.
Юнчу му изпратил писмо: „В какво си бил облечен преди да се родиш?“
Фугаи:
Юнчу изпраща ново бельо.
Монахът не могъл да отговори.
Фугаи:
Къде са ви краката?
По-късно монахът починал. След кремирането му в пепелта намерили сапфири и ги занесли на Юнчу, който казал: „Дори да беше оставил 84 бушела скъпоценни камъни, те не струват отговора, който той така и не ми изпрати тогава“.
Фугаи:
Заповядано е да не се вълнуваме. Никой не може излъже истинския Майстор.
Генро:
Аз ще отговоря на Юнчу вместо монаха: „Бих могъл да ви покажа какво, но то е толкова малко, че май не ще намерите място, къде да го сложите“.
Фугаи:
Хубави думи, но не ми се вярва монахът да е мислил така.
Ньоген:
Някои японци, учещи Дзен, смятат, че медитиращия монах бил затапен от Юнчу и затова мълчал. Какво лошо има в неговото мълчание? Ще започнем от това, че той не е се оплаквал. Той е изпитвал удовлетворение, и да му се изказва съчувствие, както направил Юнчу, е все едно да се настъпи змия.
Сапфирите, блестящите скъпоценни камъни, които, както казват, били намерени в пепелта след неговото изгаряне, не е нищо друго освен резултата от китайските легендарни суеверия.
Юнчу в действителност не ги е видял, а просто е дал работа на езиците и храна за слуховете. Той е жалък разказвач. След добрата кремация остава само пепел, и от монасите, и от кралете, и от великите майстори по Дзен.
Генро:
84 бушела скъпоценни камъни.
Фугаи:
79. Последното учение на Тешуан
Дзифън попитал Тешуан: „Мога ли и аз да споделя учението, което било постигнато от древния патриарх?“
Фугаи:
Той все още има склонност към клептоманията.
Тешуан го ударил с тоягата и го попитал: „За какво говориш?“
Фугаи:
Той е добра стара баба.
Дзифън не разбира какво има предвид Тешуан и повтаря въпроса си.
Фугаи:
Една глава не е ли достатъчна?
Тешуан отговорил: „Дзен няма думи, също както и няма какво да даде“.
Фугаи:
Жалко твърдение.
Ентоу чул диалога и казал: „Тешуан има твърд характер, но с меките си думи той разваля Дзен“.
Фугаи:
Едни свирят на флейти, други танцуват.
Ньоген:
Ентоу бил от старшите ученици на Тешуан докато Дзифън се обучавал в манастира.
Фугаи:
И аз щях да се намеся така грубо (както Ентоу).
Генро:
Тешуан откраднал овца и Ентоу го потвърдил. Какви баща и син! Прекрасно съчетание.