Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Аз не бих се качил в нея. Коанът от миналото е завършен.
Генро:
Не споменавайте миналото, живейте с настоящето.
не казвайте, че Куан си замълчал.
86. Яншуан медитира
Веднъж, когато Яншуан седял и медитирал, към него тихо се приближил един монах, и — застанал до него.
Фугаи:
Този фокус няма да мине.
Яншуан познал монаха и начертал в прахта кръг, след което погледнал монаха.
Фугаи:
Какви са пък тези магии?
Монахът не могъл да отговори.
Ньоген:
Отношението на Яншуан напомня на отношението на човек, който, стоейки на брега, спокойно наблюдава как вълните се разбиват в краката му. Ако бях на мястото на монаха, бих изобразил Яншуан, бих си приповдигнал дрехите, за да не ги намокря, и бих излязъл от водата или бих бутнал Яншуан от пейката, казвайки: „Вълни, вълни“.
Генро:
Този монах с извършел дребен грабеж и не е успял да се измъкне навреме. Уви! Възможността е изпусната. Думата „вода“ не може да утоли жаждата.
Фугаи:
87. Чуаню си хапе пръстите
Чуаню, поет-монах, открил една поема, в която прочел думите: „Когато се срещат обучаващи се на Дзен, те могат да се ухапят едни друг за пръстите“.
Фугаи:
Обърни внимание на това.
Малцина знаят какво означава това.
Фугаи:
Знаете ли, че това е меч, който отсича език?
За това чул Тасю й попитал Чуаню, какво означава тази строфа.
Фугаи:
Когато се появява зайче, след него идва ястребът.
Чуаню не отговорил нищо.
Фугаи:
И преди ви казах, че той не знае.
Ньоген:
Чуаню е написал много прекрасни стихотворения, потвърждаващи неговите постижения, но тези строфи, струва ми се, са откъснати от контекста. Тасю се е обърнал към Чуаню извън стихотворението, и Чуаню се поколебал. Подобно на издателя на скандално „жълто“ вестниче, преследващ само собствената си изгода. Гснро и Фугаи представят този виц за коан за сметка на репутацията на Чуаню.
Генро:
Ако бях на мястото на Чуаню бих се ухапал за пръстите в присъствието на Тасю.
Фугаи:
Това би било добре, но никой не би го разбрал.
Генро:
Не е лесно да се осъжда този, който си хапе пръста.
Фугаи:
Отрежи му пръста
Генро:
Но той не бива да го прави, докато не минат 110 земни години.
Фугаи:
Искате да стигнете Татрей?
Генро:
Аз бих попитал еднокраката, стара, самотна жена, която продава сандали.
Фугаи:
Тя не би могла да разбере какво чувства другият крак.
Генро:
Защо не тръгнете за столицата бос?
Фугаи:
Трудно е да се мие собствения гръб.
Ньоген:
В „Аватамсака Сутра“ се казва, че Судхана посетил 110 храма, търсейки учители, срещайки се с мнозина, на които с отдавал почести, докато накрая не стигнал вратите на Татрей. Той се ухапал за пръста, вратите се отворили и той видял Самантабхадра, с което приключили неговите търсения. Китайците имат една поговорка: „Старицата с един крак винаги говори за това колко са удобни сандалите от трева, които тя продава“: Фугаи бил достатъчно съобразителен, споменавайки за миенето на собствения гръб, но какво би казал за моето приспособление от Вулворт, предназначено за тази цел?
88. Езерото на Юшуан
Юшуан попитал един новопристигнал монах: „Откъде си?“
Фугаи:
Харесва ли ви атмосферата?
Монахът отговорил: „От Южното езеро“.
— „Много ли вода има в езерото?“
Фугаи:
Все още те интересува езерото?
„Малко“. — отговорил монахът.
Фугаи:
Той погледнал езерото.
„Толкова дъжд се изсипа, защо не се е напълнило с вода?“ — попитал Юшуан.
Фугаи:
Юшуан наистина е поканил монаха да хвърли поглед на езерото.