Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Фугаи:
За щастие другата му половина е по-добра.
На следващия ден рано сутринта ученият-конфуцианец отишъл в манастира, където на портата срещнал старшия монах.
Фугаи:
Нещастието го следва по петите.
„Защо си дошъл толкова рано?“ — попитал старшият монах.
Фугаи:
А защо пък и не?
„Искам да видя Майстора и да му задам един въпрос“. — отговорил Ханту Чи.
Фугаи:
Знаеш ли къде е той?
„Какво всъщност те интересува?“ — попитал монахът, и ученият му повторил разказа си.
Фугаи:
Майсторът никога не е произнасял тези думи.
„Защо не попита мен?“ — попитал старшият монах.
Фугаи:
Фукльо!
Тогава Ханту Чи попитал: „Какво означава: 108 наниза денем и същото количество нощем?“
Старшият монах цъкнал три пъти с език.
Фугаи:
Навличаш си неприятности.
Накрая Ханту Чи срещнал Татиен и му задал въпроса си. Майсторът цъкнал три пъти с език.
Фугаи:
Не си мисли, че виждаш Дзен.
100. Жилището на Дзюфън
Десетфутовото жилище на Дзюфън никога не е имало врати.
Фугаи:
Трудно е да се влезе в него.
Всеки монах, който влиза там.
Фугаи:
Той върви по острието на меча.
Веднага вижда Дзюфън.
Фугаи:
Какво би могъл да каже?
Юанфън попитал: „Виждаш ли Дзюфън?“
Фугаи:
Наоколо само гола жица.
Монахът започнел да се колебае.
Фугаи:
Юанфън ударил монаха по устата с метличката против насекоми.
Фугаи:
Моля, вратата е отключена.
Генро:
Трудно е да се види жилището на Кишуан, но е лесно да се влезе в него. Жилището на Дзюфън може лесно да се види, но е трудно да се влезе в него. В стаята си имам още едно стихотворение:
Тази пустота няма нито вход, нито изход. Ако няма нито вход, нито изход, питам ви, монаси, как би могло да се влезе в нея?
Фугаи:
Не бих влязъл в тази стая.
Генро:
Дори на отвесната скала може да се намери вдлъбнатина, където да се поставят пръстите на крака.
Фугаи:
Това е плоската част на отвесния склон.
Генро:
Плоската земя е капан за кал.
Фугаи:
Един е принуден да извърши глупост, за да предпази от нея мнозина.
Генро:
Златните дела и до сега не са изгубили своя блясък.
Фугаи:
Поколения наред претърпяват безкрайни беди.