Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Монахът станал и вежливо попитал: „Какво е това?“
Фугаи:
Байцван дъб.
Библиотекарят мълчал.
Фугаи:
Добро подражание.
Генро:
Монахът стоял, а библиотекарят мълчал. Нима това не е прекрасен откъс от сутра? Не е необходима специална светлина, за да се прочете тази сутра.
Фугаи:
Смятам, че светлината е достатъчна за да разсее мрака. Всеки характер (всяка личност) е добре осветен.
Стоейки без да се докосва до книгата, защо да взимаш това, което имаш? Пет хиляди сутри, прочетени за един миг. Коя сутра никой не може да прочете? Моят Учител е закъснял с тази забележка.
76. Божурът на Тичуан
Тичуан с двамата му старши монаха Паофу и Чуанчин предприел пътуване, с цел да види известната картина, изобразяваща божур.
Фугаи:
Трябва да свалите воала от очите си.
Паофу казал: „Прекрасен божур!“
Фугаи:
Не позволявай на очите ти да те лъжат.
Чуанчин казал: „Не се доверявай много на чувствата си“.
Фугаи:
Аз бих казал: „Не се доверявай много на слуха си“.
Тичуан казал: „Картината вече е развалена“.
Фугаи:
Думите са причина за всички беди.
Ньоген:
Не е работа за монаси да разглеждат картина, но след като вече го правят, трябва да виждат през платното. Преди много години Сото, Майстор по Дзен, отишъл в Чикаго, където бил поканен от един свой приятел, за да види кланиците. Той ми разказа за този случай, когато се върнал в Сан Франциско, и аз забелязах, че монахът не е трябвало да ходи на такова място, но ако вече се е озовал там, той трябва да види всичко до край. На него никак не му се хареса моята забележка, защото се смяташе за доста добросъвестен и, бидейки абат на голям храм в Япония, той не се вслушвал много в думите на един на никого неизвестен американски монах.
Генро:
Паофу се наслаждавал, разглеждайки картината: Чуан-чин се лишил от възможността да получи удоволствие от картината, защото мислил за друго. Когато Тичуан казал: „Това е ужасно, но картината е вече развалена“, — дали с искал да се присъедини към Паофу или да осъди Чуанчин?
Фугаи:
Генро:
Хората са същите насекоми, привлечени от цветето.
Фугаи:
За какво цвете говориха монасите — за живо или нарисувано?
Генро:
Виж знака: „Не пипай!“
77. Съветът на Туаншан
Туаншан казал на монасите си: „Вие, монасите, трябва да знаете, че в будизма има Висше“.
Фугаи:
Когато човек се опитва да познае Висшето, пада по-надолу.
Един монах излязъл напред и попитал: „Какво представлява висшият будизъм?“
Фугаи:
Монахът е бил излъган от Будите и патриарсите.
Туаншан отговорил: „Това не е Буда“.
Фугаи:
Продавайки каша под вида на първокласно телешко месо.
Ньоген:
Дзен-монахът с всички сили се опитва да достигне до нето, превъзхождащо обичайното будистко знание. Той прилича на кон, вързан за стълб и препускащ в галоп след вързаното за юздата пред носа му сено. Единственият изход за коня е да спре да препуска, да остави юздата да се изплъзне и да изяде сеното.
Туаншан просто не искал да поощрява новаците в стремежа им към Висшето, но когато го попитали за висшето значение, той бил принуден да отговори: „Това не е Буда“. Тук Буда олицетворява Просветлението, а не лицето, постигнало просветлението преди 25 века.
Генро:
Туаншан с толкова добър. Той прилича на дядо или баба, които, забравили за възрастта си, играят с внучетата, без да обръщат внимание на зрителите. Последователите на неговото учение трябва да помнят това и да бъдат благодарни за неговата добрина.
Фугаи:
Когато се опитваш да си върнеш дълга, пак потъваш в големи дългове.
Ньоген:
Туаншан бил един от основателите на школата Сото. След Фугаи не е имало по-голям учител. Школата Ринзай сигурно би се отнесла с презрение към отговора на Туаншан, смятайки, че монахът заслужава удар с тоягата. Това прилича на по-скоро на студена зима, отколкото на пролетен ветрец. Американците могат да изберат която и да било школа в зависимост от техния вкус.