Пътешествие около света за 80 дни

Съдията Обадиах взе под внимание изплъзналото се признание на Паспарту, който би дал всичко, което притежава, за да върне неблагоразумните си думи назад.

— Признавате ли се за виновни? — каза съдията.

— Признаваме се — отговори сухо господин Фог.

— Като се има предвид — поде съдията, — че английският закон се стреми да защитава строго и по еднакъв начин всички вероизповедания на индийското население и господин Паспарту призна, че е осквернил с богохулски крак пода на пагодата „Малебар Хил“ в Бомбай на 20 октомври, съдът го осъжда на петнадесет дни затвор и глоба от триста лири (7500 франка).

— Триста лири? — извика Паспарту, впечатлен най-вече от глобата.

— Тишина! — пискливо извика разсилният.

— И — добави съдията, — като се има предвид, че няма веществени доказателства за съучастничество между слуга и господар, който при всички случаи трябва да носи отговорност за действията на прислужника, който е на заплата при него, задържа Филиас Фог и го осъжда на осем дни затвор и сто и петдесет лири глоба. Секретарю, следващото дело!

В своя ъгъл Фикс изпитваше неизразимо задоволство. Задържането на Филиас Фог за осем дни в Калкута беше повече от достатъчно, за да пристигне заповедта за арестуването му.

Паспарту бе поразен. Тази присъда щеше да разори господаря му.

Филиас Фог се владееше така, сякаш тази присъда не го засягаше и не трепна дори с вежди. Но когато секретарят обяви следващото дело, той се изправи и каза:

— Предлагам гаранция.

— Това е ваше право — отговори съдията.

Студени тръпки полазиха Фикс, но той отново се успокои, когато чу съдията да казва, че „имайки предвид, че Филиас Фог и прислужникът му са чужденци“, определя гаранция за всеки един от тях в размер на огромната сума от хиляда лири (25 000 франка).

Две хиляди лири щеше за струва на господин Фог неизлежаването на наказанието.

— Плащам — каза джентълменът.

И той измъкна пачка банкноти от чантата, която носеше Паспарту, и я остави на бюрото на секретаря.

— Тази сума ще ви бъде върната, когато излизате от затвора — каза съдията. — Свободни сте под гаранция.

— Елате — каза Филиас Фог на прислужника си.

— Но нека поне да ми върнат обувките! — извика побеснял Паспарту.

Върнаха му обувките.

— Колко скъпи излязоха! — промърмори той. — Повече от хиляда лири едната! А дори ме убиват!

Нажаленият Паспарту последва господин Фокс, който предложи ръка на младата жена. Фикс все още се надяваше, че крадецът му няма да реши да изгуби тази сума и че ще си излежи осемте дни в затвора. И той тръгна по следите на Фог.

Господин Фог взе файтон, в който госпожа Ауда, Паспарту и той се качиха веднага. Фикс тичаше след файтона, който скоро спря на един от кейовете на града.

На половин миля46 в залива котва бе пуснал „Рангун“ с вдигнат флаг за заминаване. Удари единадесет часът. Господин Фог имаше преднина от един час. Фикс го видя да слиза от файтона и да се качва в лодка с госпожа Ауда и прислужника му. Детективът тропна с крак.