Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Изненада ли? — Вдигам учудено поглед, когато Триш скача и започва да вади пакетите.
— Гъши дроб… грах… агнешка плешка… — Тя вади парче месо и ме поглежда с очакване. След това, забелязала учудването ми, започва да цъка с език. — Това са продукти! За довечера! Вечеряме в осем, нали ще стане?
9
Всичко ще се оправи.
Ако си повтарям тези думи достатъчно често, те ще се сбъднат.
Знам, че трябва да позвъня на Гай. Няколко пъти отварях капачето на телефона. Всеки път унижението ме възпираше, въпреки че той ми е приятел, въпреки че е най-близкият ми човек във фирмата. Аз съм уволнена. Срамувам се. Той няма подобни проблеми.
Най-сетне ставам, потривам бузи и се опитвам да си върна настроението. Хайде. Обади се на Гай. Той ще иска да се чуе с мен. Ще предложи сам да ми помогне. Отварям капачето на телефона и набирам директния му номер. След секунда чувам стъпки по дървените стълби.
Трябва да е Триш.
Затварям безшумно телефона, пъхвам го в джоба и посягам към глава броколи.
— Как върви? — обажда се Триш. — Напредваш ли?
Щом влиза в кухнята, изненадано забелязва, че съм все още на същото място, на което ме е оставила.
— Наред ли е всичко?
— Просто преценявам… продуктите — опитвам се да импровизирам аз. — Опитвам се да ги почувствам.
В същия момент някаква руса жена се появява на вратата до Триш. Слънчевите очила, боднати в косата, са обсипани с камъчета. Наблюдава ме с огромен интерес.
— Аз съм Петула — представя се тя. — Приятно ми е.
— Петула опита сандвичите ти — обяснява Триш. — Каза, че са великолепни.
— Вече чух за гъшия дроб с медена глазура. — Петула извива вежди. — Много съм впечатлена!
— Саманта може да готви всичко! — хвали се Триш, поруменяла от гордост. — Възпитаничка е на Мишел дьо ла Ру дьо ла Блан! Най-великият!
— И как точно глазираш гъшия дроб, Саманта? — пита с огромно любопитство Петула.
Настъпва мълчание. И двете жени чакат отговора ми.
— Ами… — Прочиствам гърлото си няколко пъти. — По… обичайния начин. Думата „глазирам“ очевидно произлиза прозрачното естество на… ъъъ… завършека… и допълва… дроба. Гъши — опитвам се да измисля нещо аз — дроб. В него се събира… букет аромати.
Казаното няма никакъв смисъл, но май нито Триш, Петула са забелязали. Май и двете са силно впечатлени.
— Откъде я изкопа? — обръща се Петула към Триш с шепот, който би трябвало да мине за дискретна забележка. — Моята хубавица е тежък случай. Освен че не може да готви, не разбира и дума от онова, което казвам.
— Сама дойде! — прошепва Триш, все още румена от задоволство. — „Кордон Бльо“! Говори английски! Не можахме да повярваме!
И двете ме наблюдават, сякаш съм някое рядко животно, на което са му поникнали рога на главата. Не мога да ги търпя повече.
— Да ви приготвя ли чай? Ще го сервирам в хола — предлагам отчаяно аз.
— Не, ще отскочим да ни направят маникюра — отвръща Триш. — Ще се видим по-късно, Саманта.
Следва мълчание и аз разбирам, че има нещо, което пропускам. Със закъснение се сещам, че Триш очаква да направи реверанс. Идва ми да се сгърча от неудобство. Защо ми трябваше да правя реверанси? Кой дявол ме накара?
— Разбира се, госпожо Гайгър. — Навеждам глава в нещо средно между поклон и кимване и правя задължителния реверанс. Когато поглеждам към двете жени, забелязвам, че очите на Петула са като варени яйца.
Докато излизат, чувам Петула да шепти:
— Тя направи реверанс! Видях я как направи реверанс пред теб!
— Просто засвидетелства уважението си — отвръща небрежно Триш. — Изключително подходящо. Трябва и ти да пробваш твоята…
Господи! Какво направих!
Чакам тракането на токчетата им да заглъхне. След това се скривам в килера, за да съм сигурна, че няма да има изненади, и набирам отново телефона на Гай. Той отговаря на третото позвъняване.
— Саманта. — Струва ми се резервиран. — Здравей. Вече…
— Всичко е наред, Гай. — Стисвам за миг очи. — Говорих с Кетърман. Вече знам.
— Господи, Саманта! — Той въздъхва тежко. — Съжалявам, че се получи така. Много съжалявам…
Не мога да търпя съжалението му. Ако каже още нещо в този дух, ще избухна в сълзи.
— Всичко е наред — прекъсвам го аз. — Честна дума. Да не говорим повече за това. Нека просто… мислим за бъдещето. Трябва да си оправя живота.
— Господи, колко си целеустремена! — В гласа му звучи възхищение. — Не позволяваш нищо да те сломи.
Приглаждам косата си назад. Чувствам се изтощена, лишена от обич и затънала в проблеми.
— Просто трябва да… да продължа напред. — Сама не знам как успях да запазя гласа си спокоен и безизразен. — Трябва да се върна в Лондон. Работата е там, че не мога да се прибера у нас. Кетърман си е купил апартамент в моя блок. Той живее там.