Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
И ето че в този момент осъзнавам истината и ме сграбчва паника, която заплашва да ме задуши. Не мога да повярвам колко погрешно постъпих. Как е възможно да съм толкова глупака! Какво правя в тази кухня на километри от Лондон?
— Кажи им, че идвам веднага — заявявам аз. — Кажи на Кетърман, че пристигам… веднага ще се кача на влака…
— Мисля, че е прекалено късно. — Гласът на Гай ми се струва далечен и резервиран. — Саманта… носят се какви ли не слухове.
— Слухове ли? — Сърцето ми бие толкова силно, че едва произнасям думите. — Какви слухове?
Ще преживея всичко това. Имам чувството, че колата ми ненадейно е изтласкана от пътя, а аз не мога да я спра. Въобразявах си, че владея положението, че постъпвам правилно, като останах тук и оставих Арнолд да се застъпи за мен.
— Очевидно е казано, че на теб не може да се разчита… — казва най-сетне Гай. — Говори се, че това не ти се случва за пръв път. Че и преди си допускала грешки.
— Грешки ли? — Скачам, а гласът ми се извисява, сякаш някой ме е попарил. — Кой го казва? Никога не съм допускала грешки! Какво става?
— Не знам. Не бях на съвещанието. Саманта… помисли внимателно. Допускала ли си други грешки?
Да помисля внимателно ли?
Отдръпвам мобилния и го зяпвам шокирана. И той ли не ми вярва?
— Никога не съм допускала грешки — заявявам аз и така и не успявам да овладея гласа си. — Нито една! Никога! Аз съм добър адвокат. Аз съм много добър адвокат. — С изумление разбирам, че по бузите ми се стичат сълзи. — На мен може да се разчита! Знаеш го много добре, Гай.
Следва напрегнато мълчание.
Неизказаното е надвиснало над нас. Също като присъда. Допуснала съм грешка.
— Гай, нямам представа как не съм видяла докладната за „Глейзърбрук“. — Редя думите все по-бързо. — Нямам представа как се е случило. Просто не разбирам. Знам, че на бюрото ми цари невъобразим хаос, но аз си имам система, за бога. Не пропускам просто така да свърша каквото трябва. Просто не…
— Саманта, успокой се…
— Как да се успокоя! — Гласът ми става все по-креслив. — Това е животът ми. Моят живот. Това е единственото, което имам! — Избърсвам сълзите от бузите си. — Няма да го загубя. Връщам се. Веднага.
Прекъсвам връзката и се изправям, обзета от паника. Трябваше да се върна. Трябваше да се върна веднага, без да губя време тук. Нямам представа по кое време минават влакове и не ме интересува. Трябва да се махна от това място.
Грабвам лист и молив и започвам да пиша.
Скъпа госпожо Гайгър,
Бих искала да ви съобщя, че няма да продължа работа като ваша икономка. Макар времето, прекарано в дома ви, да ми беше изключително приятно…
Я стига. Нямам време за глупости, трябва да тръгвам. Оставям листа на масата и се отправям към вратата. След това спирам.
Не мога да оставя изречението недописано. Цял ден ще ме тормози.
Макар времето, прекарано в дома ви, да ми беше изключително приятно, си давам сметка, че предпочитам ново предизвикателство. Благодаря ви за проявената към мен добрина.