Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)

Вероятно това отчасти се дължеше на следвоенния скок на раждаемостта това поколение сега беше на пенсионна възраст и се завръщаше в лоното на религията. Но от друга страна, причината беше суеверието. Макар че светът стоеше на прага на третото хилядо летие, много хора бяха суеверни и несигурни както преди хиляда години. Освен всичко имаше и небивал взрив на малки организации, „нови“ църкви и апокалиптични движения, които никнеха като гъби след дъжд. Много от тях се ръководеха от измамници и бяха създадени с единствената цел да трупат богатства, използвайки вродените страхове на хората.

Според Дан краят на века щеше да бъде най-странният карнавал, предлаган някога на хората.

Сега слушаше Питър и се надяваше, че той не е обречен да се превърне в част от представлението.

Беше против идеята Питър да изнася беседа в тази малка провинциална църква, но трудно биха отказали на делегацията, която преди няколко часа пристигна в къмпинга край Трежър Лейк.

Продавачката Грета се беше похвалила на пастора на църквата „Благодатна Петдесетница“ и на местния шериф и ги бе убедила да посетят странниците край езерото. Питър нямаше друг избор, освен да изпълни желанието на хората.

Дан погледна часовника си и излезе да изпуши една цигара. Марион се измъкна след него, помълча малко и попита:

— Мислиш ли, че той е Христос?

Даниел се изсмя нервно.

— Вече нищо не знам. Не знам кой е и какъв е. Но ако и действително са го клонирали от кръвта върху плащаницата, тогава генетично той е човекът, когото са разпънали на кръст и увили в онова платно. И ако това е бил Иисус значи Питър е Син Божи.

— Колкото пъти се замисля за това, се чувствам зашеметена.

— И аз изпитвам същото — сякаш всичко около мен е нереално. — Но е истина.

— И все пак Питър непрекъснато повтаря, че не се чувства Бог…

Марион кимна.

— Да. Но имам чувството, че той… някак се променя. Познавам го отскоро, но така усещам.

— И аз имам същото чувство, а го познавам отдавна.

— Като днес например, с Били. Беше толкова сигурен в себе си.

— Да. Учи се да използва силата си.

— Чудил ли си се някога на какво друго може да е способен?

Дан се усмихна криво, хвърли угарката на чакъла и каза:

— Знаеш ли, аз съм йезуитски възпитаник, но и прагматик. Бях такъв поне доскоро. Дори бях започнал да губя вярата си. А сега…

Връщаха се в къмпинга. Питър седеше на задната седалка на маздата.

В гласа му звучеше вълнение, каквото Дан не беше чувал досега. Не знаеше дали е за добро, или за лошо.

— Толкова много неща се случиха напоследък, че почти бях забравил колко е хубаво да изнасяш проповеди — каза Питър.

Фаровете осветяваха големите листати дървета от двете страни на пътя.

— Наистина ли? — попита Марион.