Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— О, Боже, каква гадост! — възкликна Даниел.
— Виждала съм и по-неприятни сцени — каза Марион. — Хайде. Ако Питър е там, трябва да го намерим.
Слязоха от колата, тя отвори багажника и извади видеокамерата. Закачи журналистическата карта на ревера си и подаде прожектора на Даниел.
— Вече си техническо лице.
— Страхотно! — извика Били. — Ще падне търкал. Тъкмо работа за мен.
Не, Били — строго каза Марион. — Дойдохме, за да намерим Питър. Чу ли?
— Само се пошегувах, Марион. Аз съм превъзпитан, забрави ли?
Тръгнаха към тълпата.
Дръж високо прожектора, все едно че снимаме — каза Марион на Даниел.
— А няма ли да снимаме?
— Не е задължително.
Мъжът с мегафона подстрекаваше протестиращите да щурмуват портите на завода. Призиви за власт и контрол се сипеха над множеството като възпламенителна течност върху горещи въглени. Въздухът сякаш пращеше от напрежение. Нещата взимаха опасна насока и Марион се надяваше, че снимачната техника ще запази нея и Дан, докато се промъкваха сред работниците. Вгледа се в лицата им и се учуди, че има толкова много жени.
Изведнъж нападнаха Лорийн. Една ръка се протегна и сграбчи Лорийн за рамото, друга се плъзна по гърдите й. Тя се обърна и заплю досадника, после го ритна между краката. Писъкът му се изгуби сред всеобщия шум.
— Ето го! — изкрещя Били.
— Къде? — попита Марион.
— Най-отпред. Спори с онзи с мегафона.
— Страхотно — каза Дан. — И как ще го измъкнем от там?
— Трябва да опитаме — отговори Марион. — Усили светлината докрай, микрофона — също и върви след мен.
Докато си проправяха път сред работниците, микрофонът започна да улавя думите на Питър и водачите на стачката.
— Кой си ти, по дяволите? — попита един от тях. Беше с бяла каска.
— Ваш приятел — усмихнато отговори Питър.
— Да-да — рече вторият водач, килна назад бейзболната си шапка, скочи от чувалите със слама и застана пред Питър.
— Обзалагам се, че си внедрен от федералните власти.
Затова изчезвай, приятел, докато не си загубил хубавите си зъбки.
Хората около Марион крещяха, но тя се съсредоточи върху разговора, който чуваше в слушалките. Питър сложи ръка на рамото на мъжа.
— Но аз наистина съм ваш приятел. Вярваш ми, нали?
Може би докосването оказа въздействие. Или гласът на Питър. Но Марион забеляза внезапна промяна в държането на работническия водач.
— Добре. Какво мога да направя за теб?
— Помогни ми да се кача горе при приятеля ти.
След миг Питър вече говореше в мегафона.
В напевния му глас имаше нещо, което мигновено прикова вниманието на хората. Думите не бяха толкова важни, по-скоро начинът, по който говореше.
Питър говореше на работниците неща, които не искаха да чуят, но те не можеха да спрат да го слушат. Марион реши да включи камерата. Имаше чувството, че ще стане нещо интересно. Питър явно оказваше въздействие върху тълпата. Още щом отвори уста, всеобщото вълнение намаля. Само след секунди всички го слушаха.
Как ли го постигна?
— Всеки от вас знае, че насилието няма да реши проблема ви — уверено почна той.
Тълпата се развика и засвирка, после стихна. Имаше нещо страховито във влиянието му над хората. Въздействието му беше убедително, почти хипнотично. — Трябва да се замислите защо всъщност сте тук. Защо излагате на риск сигурността на семействата си, здравето си и безопасността си? В името на какво? Защото не искате да участвате в програмата за физическо и умстве но развитие ли? От какво се страхувате? Че ще се почувствате по-добре? Че ще живеете по-дълго? И че ще бъдете по-продуктивни?
Марион слушаше и наблюдаваше реакцията на тълпата. Беше напълно озадачена. Питър не казваше нещо потресаващо. Логиката му, макар и здрава, не беше неоспорима, нито съкрушителна. И въпреки това хората го слушаха жадно.
И изведнъж колата край трибуната експлодира… По-късно Марион научи от Били, че след като чули думите на Питър, бомбаджиите решили да махнат взривното устройство от микробуса на заводската охрана, ала някой объркал жиците…
Патрулната кола се взриви като оранжево цвете. Експлозията втрещи всички. Над тълпата се посипаха отломки горещ метал и части от човешки тела.
Ченгетата и охраната се опитаха да запазят самообладание. Докато работниците стояха вцепенени, тактически полицейски части ги обградиха. Заводската охрана насочи оръжията за борба с масовите безредици, пожарникарите извадиха маркучите. Действаха в синхрон, като светкавична атака.
Върху насъбралото се множество се изсипа дъжд от гумени куршуми. Водните струи събориха работниците на земята. Все едно се разразяваше ураган.