Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Негодници! — извика Дан.
— Трябва да отидем при него! — изкрещя Марион.
Заводската охрана изстреля нов залп от гумени куршуми и повали първите редици. Питър и мъжът с бялата каска гледаха безпомощни безредицата. Притиснати в средата на тълпата, Марион и Дан бяха предпазени от водните струи и гумените куршуми, но не можеха да мръднат. Огромното море от хора се вълнуваше във всички посоки и те нямаха друг избор, освен да се оставят на променящото се течение. Марион се отдалечи от Били и Лорийн, после изчезна и Дан. Гневът на тълпата бушуваше като горски пожар. Работниците щурмуваха портите и Питър, сякаш го обвиняваха за обрата в събитията. Да, той бе станал главната мишена на атаката им. Марион беше сигурна, че ще го убият.
Погледна в обектива на камерата и видя, че Питър стои на импровизираната трибуна с разперени ръце. Викаше нещо и макар че нямаше мегафон, Марион чу думите му.
Всички ги чуха.
— Не! Спрете!
Гласът му отекна като гръмотевица. Ченгетата, охраната и работниците се обърнаха към самотния мъж, който им заповядваше да престанат. За миг настъпи такава мъртвешка тишина, че Марион усети как кожата й настръхва.
Питър вдигна ръце и блесна светкавица. Изневиделица се развилня дъждовна буря. Всичко се намокри за секунди. От маркучите продължаваше да струи вода, но никой не й обръщаше внимание. Хората пощуряха. Близо до Питър някой стреля във въздуха. Последваха още изстрели. Към импровизираната трибуна полетяха тухли. Мълнии осветяваха сцената. Всички едновременно се втурнаха към заводските порти. Марион продължи да снима.
Светкавиците се сипеха като водопад.
— Спрете! — прогърмя гласът на Питър. — Веднага!
Даниел беше успял да се добере до Марион. Отново блесна мълния. Някой изкрещя и посочи портите. Всички вдигнаха очи нагоре и на лицата им се изписа благого вение.
— Господи… — промълви Дан.
Водонапорната кула светеше. Светеше и Питър — в странно сияние, което лудешки искреше около тялото му. Стоеше неподвижен, протегнал ръце над тълпата. Сиянието се усили и на Марион й се стори, че той за миг се издигна над платформата. Тълпата ахна.
— Вървете си — тихо каза Питър.
Вдигна ръка към водонапорната кула и тя се взриви, сякаш ударена с ракета. Но вместо с вряла вода и горещи отломки въздухът се изпълни с рози. Едно нежно розово листче се спусна от невероятна височина и леко докосна лицето на Марион. Разнесе се приятно ухание, после листецът падна на мокрия блестящ асфалт и изчезна.
Цареше пълна тишина. Хората започнаха да се разотиват, всеки потънал в мислите си. Марион се почувства изтощена и пречистена. Какво беше станало? Сърцето й биеше като обезумяло. Внезапно нощта стана тежка и потискаща. Питър бе изчезнал в мрака.
— Видя ли? — тихо попита Дан.
— Да. Рози — потресена прошепна тя.
Поклати глава и тръгна към колата. Там, където допреди няколко минути буйстваше тълпата, сега блестеше само мокрият асфалт, Били и Лорийн дотичаха при тях.
— Той е Господ! — извика Били.
— Тихо, Били. Мълчи.
— Но това е истина! И ти го знаеш!
И изведнъж млъкна и се разплака.
Колите и микробусите около тях се изнизваха в мрака. Пожарните напускаха паркинга. Марион стигна до маздата, отвори багажника и прибра камерата и прожектора, Дан й помогна, после сложи ръка на раменете й и попита:
— В какво се забъркахме?
— Не знам — отговори тя.
Обърна се и видя Питър. Стоеше до колата. Сякаш се бе материализирал от нищото. Побиха я тръпки. Питър ги изгледа с глуповата усмивка и каза: — Видяхте ли? Знаех, че мога да помогна. — Да, приятелю — съгласи се Били.
— Ще тръгваме ли? — попита Марион и посочи опустелия паркинг.
Една патрулна полицейска кола прибираше последните демонстранти.
Питър сви рамене.
— Защо не?
Качиха се в маздата. Питър моментално заспа на задната седалка и остави Марион и Даниел унесени в мислите си. Тя беше твърде стъписана и объркана, за да говори. Дан като че ли искаше да се разтовари, но я погледна и не каза нищо.
През нощта Марион се събуди, излезе навън и се взря в необятната звездна шир.
Беше започнала да разбира докъде ще доведе приключението им. Знаеше, че ще става все по-трудно да пренебрегва знаците и аналогиите. Сходствата бяха очевидни и основателни. Съзнаваше, че ще стане съпричастна на най-сензационната история на десетилетието, а може би и на всички времена.
Зачуди се дали ще има сили и смелост да издържи докрай.
ТРЕТА КНИГА
„Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.“