Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Няма го — каза Марион. — Да вървим…
— Не, чакай! Той е вътре! Чувствам го!
Заудря по вратата и завика, после му се стори, че чува сподавен стон.
— Чу ли? — извика Питър и блъсна вратата, но тя не помръдна. — Вътре е! Знаех си!
— Господи… — прошепна Марион.
— Дан, аз съм, Питър! Идвам!
— Внимавай, Питър. Може би трябва да потърсим помощ…
Той сложи ръце на валчестата дръжка на вратата. Опита се да се отпусне, да се освободи от всички странични мисли и да се съсредоточи върху ключалките. Пречеха му и трябваше да ги премахне. Силата беше у него. Само трябваше да я обуздае и да се научи да я използва. Но как?
Блъсна вратата, но тя пак не се отвори. Опита се да заповяда на енергията си да я отключи, но не се получи. Трябваше някак да се отпусне и да се включи в енергийния поток. Предишния път умът му бе успял по някакъв начин да се изолира от времето — именно в такива моменти се проявяваше особената му способност.
— Хайде! — извика Марион. — Трябва да намерим помощ. Не можем да влезем.
— Не! — изкрещя Питър. — Не!
Иззад металната врата се чу още един стон.
Питър се ядоса, че Марион не му вярва и иска да изостани Дан в такъв момент. А и тази проклета врата…
Металът започна да излъчва синкава светлина и след миг дръжката и цялата брава се взривиха. Вратата се отметна и Питър се втурна в стаята.
Чу писъка на Марион. Самият той не можеше да произнесе и дума.
Какво бяха направили с приятеля му! Дан беше гол, завързан за кухненския стол. Бавно повдигащите се гърди и стенанията му бяха единственото доказателство, че още е жив. Едната му ръка беше разрязана, пръстите — изгорени до кокалчетата, устните — стегнати в метална скоба, клепачите — отрязани. Роговиците на очите бяха хванали кора. Щипката за лед беше забита в гениталиите му.
От очите на Питър потекоха сълзи. Усети ръката на Марион на раменете си. Тя трепереше и ридаеше от страх, мъка и отвращение.
— Помогни ми — тихо каза той, — Трябва да го развържем. Хайде!
Тя се бе вкопчила в него, разтреперана и разтърсвана от ридания.
— О, Боже… Господи… — повтаряше Марион. — Какво са направили с него?
— Те търсят мен, Марион. Мислят, че ще ме намерят по този начин.
Питър развърза телефонния кабел и внимателно освободи краката и ръцете на Даниел. После се вгледа в приятеля си.
— Жив ли е?…
— Да.
— Помогни ми да го сложа на килима.
Горещите сълзи на Питър се стичаха по лицето му.
— Господи, Дан, кой направи това с теб?
Дан се опита да каже нещо през стегнатите си в скобата устни и завъртя очи.
— Ще повикам линейка — колебливо каза Марион.
— Ще ти помогнем, Дан — прошепна Питър. Лицето му беше мокро от сълзи. — Всичко ще се оправи.
— Телефонът е прекъснат — паникьосана съобщи Марион.
Питър понечи да й каже да се обади от някой друг апартамент, когато видя как няколко сълзи се търколиха върху обезобразената плът на Дан и се вцепени.
— Телефонът не работи! — повтори Марион.
— Марион, погледни! — извика Питър.
Тя коленичи до него и видя, че разрязаният мускул и костта на ръката светят със синкаво сияние.
— Какво става?
Питър докосна лицето си, после притисна влажните си пръсти до бузата й. — Сълзите ми… — Господи, какво е това?
Питър прокара пръсти по ръката на Даниел. Сиянието се усили и разкъсаната плът започна да зараства.
— Не мога да повярвам — промълви Питър.
Марион захлипа. След няколко секунди ръката на Дан се възста нови напълно, а кожата отново стана розова и непокътната. Питър избърса останалите сълзи от лицето си, хвана овъглените пръсти на Дан и нежно ги погали. Синкавото сияние отново блесна и пръстите зараснаха и оздра вяха. Марион ридаеше неудържимо.
Сподавените стенания на Дан се превърнаха в радостни възклицания.
Питър докосна устните на приятеля си и металната скоба се разтопи и започна да се стича, без да причинява болка на Дан. Питър постави ръка на очите му и възвърна зрението и клепачите с дълги мигли.
Даниел започна да плаче. Питър махна щипката за лед, колкото можа по-внимателно.
Синкавото сияние вече обкръжаваше цялото тяло на Даниел. Трептеше само на няколко сантиметра от кожата му.
— Питър — прошепна Марион. — Колко е красив! Погледни го!
— Питър? — попита прегракнало Дан и го погледна объркано.
— Да, аз съм.
— Какво се е случило с мен? В гласа на Елингтън прозвуча страх и почуда.
— Ще се оправиш. Не се безпокой.
— Сънувах ли? Какво стана?
— Кой ти направи това?
— Не знам кой беше. Представи се за ченге и каза, че имал вест от теб. Какво стана, Питър? Как направи това? Оня ме разряза като торта!