Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Улф: Отсъства. Мистър Креймър. Може да ме разпитвате с този тон само когато задавате въпросите си служебно.
Креймър: Добре, ще ви задам един служебен въпрос. Щом като никой не се е обръщал към вас по онзи случай, защо предлагате петстотин долара за информация за Елинър Деново? Може да разглеждате въпросите ми за момичето и за Гудуин също като служебни. Той ме излъга.
Улф: Не. И сега мога да ви повторя думите му отпреди седмица. Ще ви ги повторя и това е самата истина. Аз…“
Той прекъсна разказа си и попита:
— Как, по дяволите, е разбрал, че обявата е от мен? Вдигнах ръце.
— Някой от някой вестник е направил услуга на някое ченге; Ако науча кой е, може да се оплачете на издателя.
— Пфу! Как ли не! Продължавам:
„Улф: … и това е самата истина. Не разследвам случая е неизвестния шофьор. Интересът на клиентката ми към Елинър Деново е свързан не със смъртта, а с живота й. Би трябвало да сте разбрали това от обявата — в нея се иска информация не за последния й ден, нито дори за последната година, а за един отдавна отминал период. Информацията…
Креймър: Коя е Карлота Вон?
Улф: Не сте в добра форма, мистър Креймър. От обявата става ясно, че Карлота Вон е или по-точно е била Елинър Деново. Информацията, предоставена ми от моята клиентка е конфиденциална и няма отношение към катастрофата.
Креймър: Вие не може да определяте това. Когато разследвам убийство, аз решавам какво има и какво няма отношение към случая.
Улф: Трябва ли да повтаряме вече казаното? Трябва ли пак да ви напомням, че докато събитията не ни дадат убедителен отговор, моята преценка, за която нося отговорност само аз, по нищо не отстъпва на вашата? Същото се отнася и за вашата преценка. Дали крия информация от служител на закона? Да. Свързана ли е с неговото разследване на едно престъпление? Не. Досега никога не сте ме накарали да променя това «не» на «да». Направете го и ще ме хванете натясно.
Креймър: Кълна се, че ще го направя. Някой ден ще ви хвана натясно.“
Улф помаха с ръка към вратата да ми покаже как изпраща Креймър.
— Другия път ще включа магнетофона. Въпроси?
Смених позата си и поразкърших рамене.
— Нямам въпроси. Само две забележки. Първо, струва ми се, че пропуснахте една-две думи, особено една, която той често употребява. Това е цензура, а вие сте против нея. Второ, около тази катастрофа има нещо по-особено и няма да е лошо да разберем какво е то. Креймър не би се заел лично с подобен случай отпреди три месеца, независимо дали вие се интересувате от жертвата, ако няма нещо особено. Може би е имало следа, която е изстинала — все едно, имало е нещо. Но както казахте, разследваме живота, а не смъртта й. Благодаря за доклада. Задоволително.
Улф натисна звънеца за бира — два пъти късо, един път дълго.
Прекарах по-голямата част от следващите три часа без да открия почти нищо за Юджийн Джарет. Той не беше включен в „Кой кой е“ и тъй като в офиса нямаше друг възможен източник на информация за него, излязох на разходка и тръгнах по сенчестата страна на улицата. В документацията на вестник „Газет“ намерих само четири изрезки за него. В двете, които си заслужаваше да препиша в бележника си, се споменаваше, че се е оженил за някоя си Адел Болдуин на 18 ноември 1951 и е станал вицепрезидент на „Сиборд Банк енд Тръст Къмпани“ през декември 1959. Лон Коен не знаеше абсолютно нищо за него, не знаеха и другите от „Газет“, които попита по телефона. На излизане спрях на шестнайсетия етаж да проверя дали са се получили още отговори на обявата — дадоха ми две писма, които бяха като предишните.
От „Таймс“ взех още едно писмо с абсурдно съдържание, а в документацията липсваха сведения за Юджийн Джарет, освен банални факти като това, че е завършил Харвард в 1945 и е дал вечеря в чест на някого през 1963. Най-голям неуспех претърпях в градската библиотека, където се заинатих и стоях цял час. Няма да повярвате, но след толкова високопрофесионално разследване, когато се върнах в старата кафява къща малко преди шест, така и не разбрах дали вицепрезидентът на третата по големина банка в Ню Йорк има или няма деца. Това обаче е факт. Бях излязъл с мисълта, че трябва да се върна навреме, за да се кача в оранжерията и да информирам Улф за Джарет преди да пристигне, но не си струваше дори да му звъня по домофона. Той слезе в офиса и му казах, че по външността на Юджийн Джарет ще научим повече за него, отколкото от данните, които съм събрал за цял следобед. На вратата се позвъни.