Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Махнах с ръка.
— Предадох ви разговора дума по дума. Джарет каза: „Тези чекове са в архива на «Сиборд Банк енд Тръст Къмпани»“. Кой ви каза за тях? Защо на другия ден, в четвъртък, името Карлота Вон — само името — се оказа достатъчно да ме приеме? Защо беше репетирал всички онези имена и дати от онова лято? Цялата му реакция, всичко, което каза… — Поклатих глава. — Чековете са от Сайръс М. Джарет. Тъй като разполагахте с цели две минути да обмислите възможността дали е Макрей, изненадан съм, че си правите труда да го споменете.
— Ти си виждал мистър Джарет, аз не съм.
— И нямам никакво желание да го виждам повече. Откажете се от Макрей.
— В такъв случай оставаме с празни ръце.
— Разполагаме със Сол, Фред и Ори. И с мен… О, да, извинете, разполагаме и с вас.
Той погледна книгата, която четеше — както винаги на бюрото пред него — вдигна я, пусна я и ме изгледа възмутено.
Глава 10
Шейсет и осем часа по-късно — в четвъртък следобед в три часа двамата с Улф седяхме в офиса и нямахме какво повече да си кажем. Все още знаехме само онова, което ни беше известно в понеделник вечер — при това бяхме общо петима детективи.
Но първо, да завършим с Юджийн Джарет. В 8:50 във вторник сутринта се качих с асансьора на десетия етаж в една сграда на Парк Авеню около Осемдесета улица, съобщих името си на секретарката и тя ме изпрати в широка старомодна стая с осем-девет маси и двайсетина стола, подредени до стената и заети от хора с недотам весел вид, но това не ме разстрои особено, защото на табелката пред вратата прочетох имената не четирима доктори. В 9:20 се появи друга жена. Покани ме да я последвам по коридора и отвори една врата. Вътре сивокос мъж с гъсти черни вежди и голяма изморена уста пишеше нещо на бюрото. Той ми кимна й посочи към стола, продължи да пише още няколко минути, после остави писалката и се обърна към мен. Попита ме дали се казвам Арчи Гудуин, потвърдих, той допълни, че тъй като информацията, която трябва да ми даде, е, поверителна, иска да е абсолютно сигурен…
Извадих портфейла си и му показах разни доказателства, той кимна и погледна часовника си.
— Вместихме ви в графика, защото мистър Джарет каза, че е спешно. Помоли ме да потвърдя казаното от него — че е стерилен и цял живот е бил такъв. Много добре, потвърждавам това. Вярно е.
— Ако нямате нищо против — отвърнах аз, — и ние искаме да сме абсолютно сигурни. От личен опит ли знаете това? Да не е от втора ръка?
— Не бих направил такова изявление, ако беше от втора ръка. Знам го като негов лекуващ лекар. От четири прегледа и редовни изследвания в продължение на седемнайсет години. Не само броят на сперматозоидите per se е прекалено малък, но и процентът на анормалните форми е твърде висок. Няма място за съмнение.
— Благодаря ви. От седемнайсет години — значи от 1950? А преди това? Например в 1944 година?
Той поклати глава.
— Изключително слабо вероятно. Бих допуснал такава възможност само при неопровержими доказателства. И дори тогава с известно колебание. Познавам семейството близо трийсет години, от 1940. Ако Юджийн Джарет е бил фертилен в 1944, то само някои инфекции — заушки е най-често срещаната биха могли да причинят сегашното му състояние, а той не е боледувал от такива. — Той погледна часовника си. — Мистър Джарет не спомена за какво е нужно всичко това. Направо смешно е, ако го съдят за бащинство. С удоволствие ще свидетелствувам в съда.
Поблагодарих му още веднъж и си тръгнах. Толкова за Юджийн Джарет. На път за вкъщи обаче се отбих в кабинета на доктор Волмър, къщата му е близо до нашата, и го разпитах за репутацията на доктор Джеймс Одел Уъртингтън, за броя на сперматозоидите, абнормалните форми и заушките и по този начин въпросът с Юджийн Джарет приключи. В сряда Ори се върна от Вашингтон с три изписани бележника със сведения от служебните архиви. Така приключихме и със Сайръс М. Джарет. Всички имена и дати, които Джарет ми беше изредил, съвпадаха и ако си беше взел един ден отпуск, за да прелети над Атлантическия океан по лична работа инкогнито, откъде ли беше намерил самолет през военно време?
В понеделник след вечеря прекарах няколко часа с клиентката. Новините, че истинското име на майка й е Карлота Вон и произхожда от Уисконсин, не й направиха силно впечатление — както отбеляза, познавала майка си откакто се помни. Не беше особено впечатлена и от факта, че двамата, Джарет отпадат от списъка на заподозрените — не се интересуваше от мъже, които не са й бащи. Единственото, което искаше, беше да открие своя баща. Недвусмислено й обясних, че вече не търсим под дърво и камък, а търсим подходящи дървета и камъни, и никой не знае колко време ще продължи това. Тя си спомни за баса, че ще открием баща й за три дни, който й бях предложил преди седмица и съжали, че не го е приела.