Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Мога да го повторя дума по дума, стига да искате — кимнах аз.
— Не искам. Говорил съм глупости.
— Не, не говорехте глупости. Попитах ви за отношенията й с другите, включително и с вас. Това беше всичко. Попитах ви дали си спомняте нещо конкретно, но вие не си спомнихте.
— Разбира се, че не си спомняме Той се обърна към Улф. — Това е смешно. Изпращал й е пари двайсет и две години, защото синът му… Абсолютно смешно. Все едно. Има причина… Не. — Той сви устни, изгледа Улф, после мен, после пак него. — Искам да изясним едно нещо. Две неща. Когато мистър Балу ме попита за чековете и разбрах, че са изплащани по сметката на Сайръс Джарет, нямах никакви възражения да получите тази информация. Нямах нищо против да предоставя рутинна информация — не беше нищо повече от това — за да създам неприятности на Сайръс Джарет. Бог ми е свидетел, че той ми е създавал достатъчно. Но не бих ви предоставил информация, която ще причини неприятности на сина му, дори да имах такава, а аз нямам. Високо уважавам Юджийн Джарет не само като колега в нашата банка, но и като приятел. Ще ви кажа едно нещо и всички ще го потвърдят — Юджийн Джарет не говори с баща си от десет години. Моето мнение за баща му е умерено в сравнение с неговото. При него, разбира се, нещата са на по-лична основа — между баща и син. Знаете колко сериозно може да е това. Ако Сайръс Джарет е продължавал да изпраща пари на онази жена — Карлота Вон или Елинър Деново — през последните десет години, това не е било заради сина му, сигурен съм.
Макрей хвана облегалките и се изправи на крака.
— Тръгвам си — заяви той. — Може да забравите за Юджийн Джарет. Но ако разполагах с повече сведения, които биха ви помогнали срещу баща му, щях да ви ги дам с удоволствие. Откровено казано, бих искал да му се случи нещо лошо… Да го сполети някаква истинска неприятност. Същото желаят и много други. Той е този, който е изпращал чековете в продължение на двайсет и две години. Дали е било изнудване? Дали тя е знаела нещо, което да му навреди? Ако е така, надявам се, че ще го изровите. Откровено казано, бих ви помогнал, стига да можех. Трябват ли ви… — Той се поколеба. — Ако са нужни някакви средства…
— Не. Имам клиент.
— Е, добре тогава…
— Той се обърна и тръгна толкова бавно, влачейки крака, че не се наложи да препускам, за да го настигна в коридора. На вратата се поколеба дали да не ми каже нещо, но се отказа. Колата му, паркирана пред входа, беше Империал, модел 1965.
Като се върнах в офиса, Улф беше затворил очи и се почесваше по ухото. Отидох до бюрото си; седнах и казах:
— Ако искате да чуете мнението ми, не само той, но и ние си загубихме времето. Не вярвам на версията му за сина, дори да бяха смъртни врагове. Задължението му е било към майката, не бащата. Дявол да го вземе, трябва да е синът. Кой друг? Той изсумтя и отвори очи.
— Ами ако основното ни предположение е погрешно? Ако чековете не са свързани с раждането?
— Загубени сме. Оттегляме се. Но в такъв случай в писмото на Елинър няма само една лъжа, то цялото е лъжи, а това не мога да повярвам. Ако чековете нямат нищо общо с Ейми, защо Елинър е запазила парите за нея до последната стотачка?
— Жената представлява произволно съчетание от неразбираеми постъпки.
— Кой го е казал? — Аз.
— Не съвсем произволно. Той вдигна рамене.
— Имаш ли време за едно писмо преди да излезеш? Да го пуснеш сега?
— Не. Но не е зле да позагладя глупавата грешка, която направих. — Извадих бележника си от чекмеджето. — Мис Роуън ще ме нахрани, когато и да отида. Тя е жена, преизпълнена с разбиране.
— Пфу! — Той никога няма да забрави онзи път, когато Лили го нарече Пит и го напръска с парфюм „Houri’de Perse“. — Имаш ли домашния адрес на Юджийн Джарет?
— Намерих го тази сутрин. Мислех си, че на Сол може да му потрябва.
— До него. На домашния му адрес, препоръчано. „Уважаеми господин Джарет, от името на мой клиент се обръщам към Вас за информация относно дейността и връзките на мие Карлота Вон през годините 1943-та и 44-та, запетая, докато е била служител на баща ви, запетая, тъй като научих, запетая, че може да сте в състояние да ми предоставите някои подробности. Точка. Ще ви бъда признателен, ако бъдете така любезен да позвъните в офиса ми, запетая, на горния адрес, запетая, в понеделник, запетая, в единайсет сутринта, запетая, или в два и трийсет или шест следобед, точка. Надявам се, запетая, че някой от тези часове ще ви бъде удобен. С уважение“.
— Защо не му предложите и в девет вечерта?
— Както знаеш, не обичам да работя след вечеря, но предполагам… Много добре, добави го.
Дръпнах пишещата машина към мен и извадих хартия и индиго.