Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Сол и Фред продължиха да търсят камъни до вторник на обяд, когато получихме още седем отговора по обявата — три от тях заслужаваха един поглед. Сол се зае с писмото на някакъв обущар от Западна петдесети четвърта улица, който пишеше, че Карлота Вон му е била клиентка за няколко месеца през 1944. Беше се получило в „Дейли Нюз“. Сол отиде да се срещне с него, като занесе снимки на още шест млади жени — обущарят беше разпознал Карлота Вон от пръв поглед. Не бил чувал нищо за никаква Елинър Деново, но помнел, че през лятото на 1944, Карлота Вон редовно носела обувките си при него за поправка и лъскане, защото през онзи август синът му загинал на фронта във Франция. Не можел да си спомни кога я видял за последен път, но му се струвало, че било в края на лятото или началото на есента. Беше почти сигурен, че не му е давала адреса си, но дори и да е било така, не го пазеше. Разбира се, сигурно е живеела наблизо и след като беше олекнал с петстотин долара, Сол се зае да проучва района.
Друго писмо — взех го от „Таймс“ — беше от някаква жена, която през 1944 била продавачка в „Олдмън“, а сега се намираше в старчески дом в Феърфийлд Каунти. Фред се зае с нея и установи, че спомените й са доста смътни. Двайсет и четири часа по-късно той все още се мъчеше да разбере.
Откъде е знаела, че клиентката, която обслужила няколко пъти, се казва Карлота Вон, тъй като в магазина нямаше никакви следи от поръчки на това име. Но и тя беше посочила Карлота Вон сред седемте снимки, така че си получи петте стотачки.
Третият отговор, който изглеждаше достоверен — получи се в „Газет“ — беше от някакъв си Салваторе Мандзони. С него се заех аз. Работеше като келнер в „Сарди“ от петнайсет родини. В 1944 бил келнер в ресторант „Туфити“ на Източна четирийсет и шеста улица, който бил закрит в 1949, и Карлота Вон се хранела на една от масите му два-три пъти седмично в продължение на няколко месеца през 1944. Той я разпозна мигновено и знаеше, че се казва Карлота Вон, защото често си запазвала маса. Салваторе Мандзони беше истинско откритие и сигурно действително беше виждал бащата на Ейми не веднъж, а много пъти, тъй като Карлота Вон винаги идвала с мъж, при това един и същ.
Полазиха ме тръпки, като чух тези думи — господи, сега щеше да ми каже името! Само че не стана така. Не че Салваторе Мандзони не можеше да си го спомни. Просто не го Знаеше. Доколкото си спомняше, никога не била правена резервация на името на мъжа. Възможно е някой друг да го е познавал, може би Джузепе Туфити, собственик и управител на ресторанта, но кой знае дали е жив. Ако накарате някой да ви опише човек, когото е видял миналата седмица, едва ли ще добиете ясна представа за външността му. От 1944 бяха изминали двайсет и три години, а. Салваторе Мандзони беше виждал въпросния мъж главно седнал на маса, което е неблагоприятно. Научих следното: възраст — малко над трийсет. Ръст — около един и осемдесет. Тегло — около осемдесет килограма. Рамене може би широки, може би не толкова. Глава — малко по-голяма от средното. Лице — не кръгло, може би доста дълго; не бил светъл, може би имал лек тен. Коса — тъмнокестенява. Очи — кафяви (само предположение). Да, описа ми също така носа, устата, ушите и брадичката.
Ако по това описание наистина го виждате пред себе си, значи зрението ви е по-добро от моето. По описанието Джарет баща и син, и Бъртрам Макрей отпадаха, но те вече така и така бяха извън играта. Бих искал да знам дали ще ви е интересно с какво се занимавахме през следващите четирийсет и осем часа, но се съмнявам, защото беше напълно безполезно. В сряда сутринта Сол, Фред и завърналият се of Вашингтон Ори се присъединиха към нас. Ако можехме да установим кой е бил кавалерът на Карлота Вон през онова лято на 1944, имаше вероятност двайсет на едно да намерим бащата на Ейми, за което ни беше наела и ние хвърлихме всички сили. Понякога детективската работа е приятна, но друг път от нея може да ви заболи не само главата, но също корема, гърба, краката и задника. Често е така. В този случай беше точно така.
Както вече казах, в четвъртък следобед в три часа двамата с Улф седяхме в офиса и нямахме какво повече да си кажем. Сол, Фред и Ори все още ровеха, но когато се върнеха да докладват, едва ли бихме изживели особено разочарование, защото не очаквахме нищо. Улф пиеше втората си бира от обяд насам, което превишаваше квотата му, а аз току-що се връщах от кухнята с чаша ирландско уиски като пияница, който иска да удави мъката си. Погледнах Улф — седеше със затворени очи и стиснати зъби.