Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Не бях сгрешил. Отворих му, поканих го в офиса и го настаних в червеното кожено кресло. Поразгледах го и това, което разбрах, може би беше несъществено и маловажно, но поне сигурно. Ако от вицепрезидента на голяма банка се очаква да върши нещо, той не ставаше за този пост. По нищо не приличаше на баща си, най-малко по очите. И неговите бяха сивосини, но дори когато гледаше право във вас, изпитвахте чувството, че вижда нещо друго — може би кораб, с който иска да отплава нанякъде или красиво момиче в облаците. Аз самият не се отдавам често на фантазии и споменавам това, за да разберете въздействието на тези очи. Би било глупаво да очаквате от такъв човек да свърши някаква работа. Останалото беше горе-долу нормално — беше висок колкото мен, с широки рамене, обикновено лице. Той седна, не обърна внимание нито на мен, нито на Улф и без да бърза огледа стаята. Явно килимът му хареса, но най-дълго задържа поглед върху глобуса над библиотеката. Малцина посетители са виждали толкова голям глобус — диаметърът му е деветдесет сантиметра.
Накрая се обърна към Улф и каза:
— Удивителна професия е вашата, мистър Улф. Хората идват при вас да получат отговор на някакъв въпрос — точно както някога са отивали при Питията в Делфи или при Кларийския пророк. Разбира се, вие не претендирате за гадателски способности. Само шарлатаните постъпват така. Какъв сте вие — учен или човек на изкуството? Улф се намръщи.
— Ако обичате, мистър Джарет, без етикети. Етикетите са за предметите, които хората правят, не за самите тях. И най-първобитният човек е прекалено сложен, за да му лепнете етикет. Вие имате ли определение за себе си?
— Не. Мога обаче да дам определение за всеки човек, чийто способности са съсредоточени върху една-единствена цел. Мога да сложа етикет на Шарл де Гол, на Робърт Уелч, на Стоукли Кармайкъл.
— Ако е така, не бързайте да ги лепите и си пригответе резерви.
— Нищо не е вечно, дори етикетът — поклати глава Джарет. — Няколко пъти променям етикета на баща си. Споменавам това, защото е уместно. Във вашето писмо за него пишете само, че Карлота Вон е била негова служителка, но Бърт Макрей ми разказа, че се ровите около него. Описа ми и как ви е приел. Спомена също, че се каните да се прехвърлите на мен. С удоволствие ще обсъдя баща си с вас — може би ще намерим по-добър етикет за него от този, който имам, но в писмото си ме питате за Карлота Вон. Първо, да свършим с мен. Мислили сте, че баща ми е баща на нейното дете, изправили сте се пред доказателства, че не е и сте решили, че аз съм бащата. Така ли е?
— Не съм „решил“. Допуснах, предположих, дори стигнах до такова заключение.
— Не е важно. Очаква ви второ разочарование. Когато Бърт Макрей ми съобщи за това в събота, а после като получих и писмото ви, реших да ви спестя време и разноски и разбира се да избегна неприятности за себе си, като ви кажа нещо, което много хора предполагат или допускат, но малцина знаят със сигурност. Съзнавах обаче, че ако го чуете само от мен, няма да се успокоите, затова тази сутрин се обадих на моя лекар. Той се обърна към мен.
— Вие ли сте Арчи Гудуин?
Потвърдих. Той извади кожен портфейл от джоба си, измъкна визитна картичка, протегна ръка, аз се приближих до него и я взех. Думите „Д-р Джеймс Одел Уъртингтън“ изглеждаха като гравирани.
— Д-р Уъртингтън ще ви приеме утре в девет — каза Джарет. — Бъдете точен, той е много зает. Ще ви съобщи, че съм стерилен и винаги съм бил такъв. Уъртингтън се радва на отлична репутация и в никакъв случай не би я изложил на риск, като ви каже това, ако съществуваше и най-слаба вероятност да докажете, че не говори истината.
Джарет се обърна към Улф.
— В писмото искате информация за Карлота Вон.
Бях готов да му кажа да отиде да се гръмне. Улф вероятно изпитваше същото желание, но единственият видим признак беше, че започна да рисува кръгчета по бюрото с крайчеца на показалеца си.
— Доктор Уъртингтън познаваше ли ви през 1944? — попита Улф.
— Да. Беше един от лекарите, които се помъчиха да спасят майка ми. Той самият е интернист, а лечението й поеха онколози, но майка ми имаше вяра в него. Питайте него, а не мен. — Тон махна с ръка. — Може да ми задавате всякакви въпроси за Карлота Вон, но се съмнявам, че знам нещо полезно за вас. Сменила е името си на Елинър Деново, има дъщеря, която сега е двайсет и две годишна и през тези двайсет и две години баща ми й е изпращал чек за хиляда долара всеки месец, това ли е положението?