Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Глава 9
Неприятната част, когато вместо да дадете името, адреса и телефона си, посочите номер на обявата, особено ако я публикуват едновременно в три вестника, е събирането на отговорите. В понеделник сутринта в десет се обадих, разбрах, че са се получили няколко писма и отидох да ги взема. Дадоха ми два от „Таймс“ и четири от „Газет“, отворих ги на място, установих, че са налудничави и си направих труда да ги занеса вкъщи, само защото винаги съхранявам всичко по дадена поръчка, докато не приключим. Някакъв човек пишеше, че Карлота Вой е баба му и тя може би наистина се е казвала Карлота Вон, обаче не споменаваше нищо за Елинър Деново.
Прибрах се малко след единайсет, Фриц ми съобщи, че никой не се е обаждал, но щом влязох в офиса, телефонът позвъни, насочих се към бюрото си, кимнах в движение на Улф и вдигнах слушалката.
— Офисът на Ниро Улф, Арчи Гудуин е на телефона.
Чух женски глас:
— Добро утро. Мистър Джарет би искал да говори с мистър Улф.
— Добро утро. Моля дайте ми мистър Джарет.
— Там ли е мистър Улф?
— Да.
— Моля да се обади той.
— Слушайте. — Направих знак на Улф. — Миналия петък позвъних на мистър Макрей, за да разговаря с мистър Улф и ме принудихте да накарам мистър Улф да чака. Не може така всеки път. Свържете ме с мистър Джарет или ще затворя.
— Моля кажете ми името си.
— Арчи Гудуин.
— Моля почакайте на телефона, мистър Гудуин.
Засякох времето по часовника си — две минути и двайсет секунди. Улф беше вдигнал слушалката.
— На телефона е Юджийн Джарет. Ниро Улф?
— Моля почакайте, мистър Джарет — отвърнах аз.
Улф би трябвало да почака поне минута, но той мрази както да слуша, така и да говори по телефона.
— Аз съм Ниро Улф. Да, мистър Джарет?
— Получих писмото ви. Ще дойда към шест.
— Добре. Както споменавам в писмото, ще ви бъда признателен. Очаквам ви.
Двамата затвориха едновременно. Ето случай, при който прелюдията трае пет минути, а самият контакт — около десет секунди. В една статия от някакъв ерудит в неделния „Ню Йорк Таймс Магазин“, която прочетох през уикенда, се обясняваше защо именно сега живеем в епохата на мигновените комуникации.
В утринната поща имаше пет-шест писма, които изискваха или поне получиха внимание, но телефонът няколко пъти ни прекъсна — първо се обади Сол, който не беше открил нищо, после Фред, който беше намерил трима души и те бяха разпознали снимките, но без каквато и да е полза, и накрая Ори от Вашингтон, който беше проверил повечето имена и дати, посочени от Джарет и работеше върху останалите. Престоят в болницата през почти целия юли беше извън съмнение. Сигурно си мислите, че клиентката ни получаваше много малко срещу парите си — съгласен съм с вас. Прескочих до пощенската кутия на ъгъла и докато се върна, стана време за обяд. На път към трапезарията, Улф спомена нещо за мистър Креймър и го попитах дали се е обаждал. Отвърна ми, че е го е посетил в събота вечер без предупреждение.
Съжалих, че съм изпуснал срещата им, защото винаги си заслужава да чуете разговора между двамата. Наблюдавате изкуството да се съобщава много с малко думи, както и обратното. Затова като се върнахме пак в офиса след обяд, подхвърлих, че бих искал да знам какво е искал Креймър, а Улф изръмжа, че е искал онова, което винаги иска — информация, но той самият не казал нищо, което би ни помогнало. Облегнах се назад и кръстосах крак върху крак.
— Не съм броил, но най-малко хиляда пъти съм ви предавал дословно най-различни разговори. Не мога да ви накарам насила, защото вие ми плащате заплата, а не аз на вас, но бих могъл да ви помоля. Моля ви.
Крайчецът на устните му помръдна на около милиметър. За него това е широка усмивка.
— Паметта ми не отстъпва на твоята, Арчи.
— Значи няма да се напрягате. Казах дословно.
— Чух. — Той ме изгледа накриво. — Ами… Мистър Креймър — отвори му Фриц — дойде малко след шест. Разменихме…
— Точният час?
— Аз не нося часовник като теб. Поздравихме се и той седна.
„Креймър: Къде е Гудуин?
Улф: Както виждате, няма го.
Креймър: Да. Съмнявам се дали ще се намери по-голям майстор на уклончивите отговори от вас. Затова ще ви задам друг въпрос. В събота, деветнайсети, преди седмица, Гудуин се е обадил на сержант Стебинс и го е разпитвал за един нещастен случай отпреди три месеца — неизвестен шофьор е прегазил една жена на име Елинър Деново: Наговорил някакви глупости — вие двамата сте били обсъждали престъпността. Миналия понеделник дойдох да питам Гудуин защо се е обадил на Стебинс. Каза ми, че не знае нищо за онази катастрофа, освен каквото е прочел във вестниците, същото се отнасяло и за вас, никой не се бил консултирал с вас по случая и единственият ви клиент е някакво момиче, което иска да намерите баща й. Дайте ми името на това момиче. Щеше ми се и Гудуин да е тук. Къде е той?