Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
В агенцията „Грийн и Бест“ заявиха, че ще е по-добре карето да е десет, а не осем сантиметра, но спечелих и този спор. Бъртрам Макрей пристигна в 6:08 с вид на човек, който се нуждае от почивка — тиковете, които бяха тръгнали от крайчеца на клепача, сега обхващаха цялото му лице и влачеше крака по коридора. Да участвате в решенията какво да правите с няколко милиарда долара чужди пари е съсипваща работа. Въведох го при Улф, поканих го на червеното кожено кресло, попитах дали иска да пие нещо, но той отказа, защото му предстояло да шофира сто километра. Седна, примигна срещу Улф и изрази надежда, че няма да го забавим много.
— Не искам да съм груб — добави той, — но имах тежка седмица и се нуждая от малко въздух. Не ви попитах по телефона, но предполагам, че става дума за Джарет.
Улф кимна.
— Натъкнахме се на препятствие. Много вероятно е той да не е баща на дъщерята на Елинър Деново.
— Какво? — Макрей остана с отворена уста. — Но защо? Нали той е изпращал чековете?
— Да. Това се потвърди. Благодарение на мистър Балу вас. Но дъщерята е родена на 12 април 1945, така че е зачената предишното лято, а мистър Джарет твърди, че го е прекарал в чужбина по работа за Комисията за военновременното производство. През месец юли е бил в една военна болница в Неапол, според него.
— Боже мой! — Макрей погледна към мен. — Не ви ли казах това?
Поклатих глава.
— А аз не ви попитах. Би трябвало, но не го сторих. Извинете. Затова мистър Улф ви задава този въпрос сега. Джарет ми каза, че е заминал за Англия в края на май 1944. После за Египет, Италия и Африка и се е върнал на шести септември. Сега проверяваме това и вие можете да ни помогнете. Джарет ме нарече лъжец. А той, според вас, лъжец ли е?
— Според мен той е много работи, но… — Макрей обърна поглед към Улф. — Сигурен ли сте в датата на раждане?
— Да. Не подлежи на съмнение. Мистър Гудуин е видял акта зараждане.
— Тогава сигурно ние… вие… боже мой! Той беше извън страната през цялото лято. Мога да проверя точните дати на заминаването и връщането му, но има ли значение?
— Не. Нужно е обаче да знаем дали Елинър Деново, тогава, Карлота Вон, също е пътувала в чужбина през онова лято, дори и за кратко време. Можете ли да ни помогнете в това?
— Не, разбира се. Виждали сме се само три-четири пъти, след като напусна. Почти не сме разговаряли. — Изражението и гласът му показваха раздразнение. — Можехте да ми кажете всичко това по телефона. — Той погледна часовника си. — Загубихме цял час.
— Може и да не сме. — Улф наклони глава. — Вие сте разстроен, мистър Макрей. Ние също. Не може да ни обвините, че с мистър Гудуин сме направили неоснователно предположение. От една страна бяха чековете, а от друга — обстоятелствата, разкрити от вас, че Карлота Вон е напуснала Джарет през пролетта на 1944, но двамата са продължили да поддържат връзка. Допустимо бе да предположим, че той й е осигурил друга квартира, ако отношенията им са тръгнали в посока, която той е предпочитал да не следва в дома си. Не е нужно сега да се отказваме от това предположение — достатьчно е само да го модифицираме. Вчера казахте на мистър Гудуин, че навремето сте си помислили за възможна връзка между Карлота Вон и сина на мистър Джарет. Бил е двайсетгодишен и предполагам в колеж, но не и през летните месеци — може би той й е осигурил друга квартира. Това не би било трудно за единствения син на толкова богат човек. Не е нужно да ви губя повече времето, като ви обяснявам очевидни неща — чековете, изпращани от мистър Джарет може да са били предназначени не за неговата дъщеря, а за внучката му. Бих искал да чуя вашето мнение.
Макрей се намръщи. Изгледа ме и попита:
— Казах ли такова нещо?