Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Внезапно Ранд го осени поразяващата мисъл защо някои от айилците бяха възприели толкова трудно истината, която им бе разкрил. В техните очи предците им сигурно се бяха врекли в гай-шайн, и то не само за себе си, но и за всички следващи поколения. А тези поколения — чак до днешния ден — бяха нарушили джи-е-тох, хващайки копието. Дали мъжете пред очите му също се тревожеха за това? Джи-е-тох бе нещо твърде сериозно за народа на Айил.
Гай-шайн се отдалечиха безшумно с меките си сандали. Никой от вождовете на кланове не докосна нито виното, нито храната.
— Има ли някаква надежда Куладин да пожелае да се срещне с мен? — Ранд знаеше много добре, че няма такава. Беше престанал да изпраща пратеници веднага щом разбра, че Куладин съдира кожите им живи. Но това бе повод да подхване отново разговора.
Хан изсумтя.
— Единствената вест, която чухме, е, че се кани теб да одере, когато те види. Това случайно да ти говори, че е готов за разговори?
— Мога ли да откъсна Шайдо от него?
— Следват го — отвърна Руарк. — Никакъв вожд не е той, но те вярват, че е. — Куладин така и не беше влизал сред стъклените колони и сигурно все още вярваше, поне както твърдеше, че всичко, което бе казал Ранд, е лъжа. — Твърди, че той е Кар-а-карн, а те и на това вярват. Девите Шайдо, които дойдоха, дойдоха заради тяхното общество, и то само защото Фар Дарейз Май носят твоята чест. Никой друг няма да дойде.
— Изпращаме съгледвачи да ги следят — намеси се Брюан, — но Шайдо ги убиват, когато ги засекат — Куладин е в основата на вече половин дузина кръвни вражди. Все пак досега поне не показва никакви признаци, че се кани да ни нападне тук. Чух, че твърди, че ние сме осквернили Руйдийн и че атаката му тук само би задълбочила оскверняването.
— Безчестни псета — рекоха едновременно Баел и Джеран и на часа се изгледаха подозрително, сякаш всеки от двамата смяташе, че другият го е изхитрил по някакъв начин.
— Безчестни или не — рече спокойно Брюан, — броят на следовниците на Куладин нараства. — Колкото и спокойно да прозвуча гласът му, все пак той отпи дълбока глътка от бокала си, преди да продължи. — На всички ви е ясно за какво говоря. Някои от онези, които побягнаха, след като ги обзе бледината, не хвърлят копията си, а се присъединяват към обществата си при Шайдо.
— Никой от Томанеле не е оставил клана си — излая Хан.
Брюан погледна над Руарк и Ерим към вожда на Томанеле и каза замислено:
— Във всеки клан се е случило. — И без да изчака да го предизвикат отново, се отпусна на възглавницата си. — Не може да се нарече изоставяне на клана. Просто се присъединяват към обществата си. Като Девите на Шайдо, дошли при Покрива си тук.
Последва тихо мърморене, но този път никой не се опита да му възрази. Правилата, властващи над айилските общества, бяха сложни и в известен смисъл техните членове бяха също толкова здраво свързани с обществото си, колкото със своя клан. Например членовете на едно и също общество не можеха да се бият помежду си дори клановете им да бяха в кръвна вражда. Някои мъже не можеха да се оженят за жена в близки родствени връзки с член на тяхното общество, защото това означаваше все едно да са в кръвно родство. Колкото до обичаите на Фар Дарейз Май, Ранд дори не искаше и да мисли за тях.
— Искам да разбера какво възнамерява да направи Куладин — каза той. Куладин беше като бик с буболечка, влязла в ухото му. Можеше да направи всичко. Той се поколеба. — Ще бъде ли нарушение на честта, ако изпратя хора, които да се присъединят към своите общества в Шайдо? — Не беше нужно да им описва по-нататък какво иска. Те до един се вкочаниха по местата си, дори Руарк го изгледа с толкова студени очи, че зноят в стаята сякаш намаля.
— Такова шпиониране — Ерим изкриви устни на думата „шпиониране“ все едно, че имаше вкус на развалено — е все едно да шпионираш собствената си септа. Никой човек на честта не би направил такова нещо.
Ранд се въздържа да ги попита дали може да се намерят хора с не чак толкова накърнима чест. Айилското чувство за хумор беше доста странно, понякога — твърде сурово, но за подобни неща изобщо го нямаха.
За да промени темата, той каза:
— Има ли някакви вести за нещата отвъд Драконовата стена?
Сам знаеше отговора. Такива новини се пръскаха бързо, още повече при толкова събрани на едно място айилци, както сега около Руйдийн.
— Нищо, което си заслужава да се спомене — отвърна Руарк. — При тези размирици сред дървоубийците малцина амбуланти дохождат в Триделната земя. — Последното беше айилското название за Пустошта: наказание за древния им грях, изпитателен терен за храбростта им, наковалня, върху която бе изкован суровият им нрав. Дървоубийците беше названието, с което те наричаха кайриенците. — Знамето на Дракона все още се вее над Тийрския камък. Тайренците са тръгнали на север в Кайриен, както ти заповяда, за да снабдяват с храна дървоубийците. Нищо повече.