Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
„Прекалено си горделив — помисли си той. — Човек трябва да е почти полудял, за да е толкова горд.“ Не можа да се сдържи да не се изкиска горчиво. С мъжете и жените, дошли тук преди толкова време, бе имало и Айез Седай, и те сигурно бяха познавали Каретонския цикъл и Пророчествата за Дракона. А може би самите те бяха написали Пророчествата. „Горд десетократно.“
Точно под него се простираше огромен площад, наполовина загърнат от удължени сенки и осеян с купища статуи и кристални поставки, странни и непривични фигури, изработени от метал, стъкло или камък, неща, на които той не беше в състояние да даде име, навеяни на купчини сякаш от вихрушка. Облечени в груби дрехи мъже — не айилци — се потяха, товарейки фургони с предмети, посочвани им от една ниска крехка жена, облечена в рокля от небесносиня коприна, жена с изправена снага, която се плъзгаше неуморно от място на място, сякаш зноят не я притискаше така непосилно, както останалите. Все пак си беше вързала влажна бяла кърпа на главата. Просто не си позволяваше да се поддава на въздействието на слънцето. Ранд беше готов да се обзаложи, че дори не се поти.
Водачът на товарачите беше мургав едър мъж — казваше се Хаднан Кадийр и се представяше за търговец — облечен от глава до пети в кремава коприна, която изглеждаше прогизнала от пот. Той непрестанно бършеше лицето си с голяма носна кърпа и сипеше гръмки ругатни към мъжете — неговите колари и охранници, — но подскачаше не по-малко пъргаво от тях самите, когато трябваше да се вдигне поредният предмет, посочен от жената в синьо, независимо дали бе голям, или малък. Айез Седай не се нуждаеше от висок ръст, за да наложи волята си, но Ранд си мислеше, че Моарейн би се справила не по-зле дори и да не беше помирисвала Бялата кула.
Двама от мъжете се мъчеха да преместят някакво странно съоръжение от червен мрамор, приличащо на рамка на врата. Ъглите й бяха някак усукани и не се събираха както трябва, а очите отказваха да проследят правите й страни. Рамката стоеше изправена и се въртеше свободно, но отказваше да се преобърне, колкото и да я подбутваха насам-натам. Изведнъж единият мъж се подхлъзна и падна до кръста през рамката. Ранд се напрегна. За миг нещастният човечец сякаш престана да съществува от кръста нагоре. Краката му, изпаднали в паника, подритваха дивашки. В следващата секунда Лан, висок мъж, загърнат в плащ с бозаво-зеленикави оттенъци, пристъпи и рязко го издърпа за колана. Лан беше Стражникът на Моарейн, обвързан с нея по някакъв начин, който Ранд така и не разбираше — як мъж с походка като на айилец, като на дебнещ за плячка вълк. Мечът на бедрото му не просто изглеждаше част от него. Той беше част от него. Лан пусна работника върху плочника и се изправи. Тънките отчаяни викове на нещастника достигнаха до ушите на Ранд, другият товарач понечи да побегне. Неколцина от хората на Кадийр, които бяха наблизо, се спогледаха, сякаш преценяваха възможността да се изпокрият.
Моарейн се появи сред тях така внезапно, сякаш се придвижи с помощта на Силата, и плавно закрачи от мъж на мъж. Поведението й бе такова, че на Ранд му се стори, че чува хладните, властни, излизащи от устните й заповеди, изпълнени с такава увереност, че всеки опит за неподчинение би изглеждал глупав. Скоро тя успя да потуши всяка мисъл за съпротива, твърдо потисна всеки плах опит да й се възрази и подкара товарачите да се заловят отново на работа. Двамата с рамката пак почнаха да я подбутват и да се мъчат да я отместят — но често поглеждаха към Моарейн, когато мислеха, че не ги гледа. По своему тя изглеждаше по-твърда и от Лан.
Доколкото знаеше Ранд, всички тези неща там долу бяха ангреали, ша-ангреали или тер-ангреали, изработени преди Разрушението на света, за да увеличат Единствената сила или употребата й по един или друг начин. Със сигурност самите те бяха изработени с помощта на Силата, въпреки че дори Айез Седай днес не знаеха как се правят. Той не само подозираше, но почти знаеше какво е предназначението на въпросната „врата“ — вход към някакъв друг свят, — но за останалите нямаше никаква представа. Както и никой друг. Тъкмо затова Моарейн се трудеше така упорито, за да бъдат натоварени колкото може повече от тях на колите и да бъдат изпратени в Кулата за проучване. Възможно бе дори Кулата да не притежава толкова много предмети, свързани със Силата, колкото имаше тук, пръснати по площада, макар да се смяташе, че Кулата разполага с най-голямата колекция от тези чудодейни предмети в целия свят. Но дори и в Кулата знаеха предназначението само на малка част от нещата в колекцията си.