Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Без да обръща внимание на стола, Ранд седна със скръстени крака срещу айилците. Извън Руйдийн единствените столове бяха столове на вождове, използваха се само от вождове и само по три повода: за да бъде провъзгласен някой за вожд на клан, за да приеме поражението на противник с чест или да издаде присъда. Ако сега заемеше стола пред тези мъже, щеше да означава, че се кани да прави едно от трите.
Бяха облечени в кадин-сор, с палта и панталони в оттенъци на кафяво и сиво, които се сливаха с околната земя, и с меки чизми с маншети над коленете. Дори тук, на срещата с Кар-а-карн, вожда на вождовете, всеки носеше широк нож на колана си и сиво-кафява шуфа, падаща на вълни около врата му; ако някой от мъжете покриеше лицето си с черното було, пришито към шуфата, това означаваше, че е готов да убие. А това не беше напълно изключено. Тези мъже се бяха сражавали едни срещу други в безкраен цикъл от междукланови набези, битки и кръвни вражди. Следяха го бдително, чакаха го, но айилското очакване винаги предполагаше готовност за действие, внезапно и свирепо.
Баел, най-високият мъж, който Ранд изобщо бе виждал, и Джеран, тънък като меч и бърз като камшик, лежаха колкото можеше по-надалече един от друг, но така, че все пак да бъдат върху килима. Между Гошиен на Баел и Шаарад на Джеран имаше кръвна вражда, потисната заради Оня, що иде със Зората, но незабравена. А вероятно и Мирът на Руйдийн все още беше в сила, въпреки всичко, което се бе случило. Все пак спокойните звуци на арфата ехтяха в рязък контраст с упорството на Баел и Джеран да се погледнат. Шест чифта очи, сини, зеленикави или сиви, на шест потъмнели от суровото слънце лица; пред айилците и ястребите щяха да изглеждат питомни.
— Какво трябва да сторя, за да привлека и Рейн? — каза той. — Бяхте сигурни, че ще дойдат, Руарк.
Вождът на Таардад го изгледа спокойно. Ако се съдеше по изражението, лицето му можеше да мине за изсечено от камък.
— Почакай. Само почакай. Деарик ще ги доведе. Все някога.
Белокосият Хан, излегнат до Руарк, изкриви устни, сякаш се канеше да се изплюе. Лицето му, набръчкано като пергамент, както винаги изглеждаше кисело.
— Деарик е видял твърде много мъже и Деви клекнали и зяпнали в небитието с дни, а после да хвърлят копията си. Да ги хвърлят!
— И да побягнат — добави кротко Баел. — Аз самият ги видях, сред Гошиен, дори в собствената си септа — да бягат. Както и ти, Хан, сред Томанеле. Всички сме ги видели. Не мисля, че им беше ясно накъде точно бягат, знаеха само от какво бягат.
— Страхливи змии — изджафка Джеран. Сиви кичури бяха прошарили светлокафявата му коса. Нямаше млади мъже сред вождовете на кланове. — Вонливци, бягащи от собствената си сянка. — Леко помръдване на сините му очи към отсрещната страна на килима подсказваше, че включва в това число гошиените, а не просто онези, които бяха захвърлили копията си.
Баел понечи да се изправи, като лицето му стана още по-каменно, ако това изобщо беше възможно, но изтегнатият до него мъж постави успокоително ръка на рамото му. Брюан, вождът на Накаи, беше едър и силен колкото двама ковачи, но притежаваше учудващо кротък за айилците нрав.
— Всички видяхме мъже и Деви да бягат. — Изрече го почти лениво и сивите му очи също изглеждаха полузаспали, но Ранд знаеше много добре, че съвсем не е така; дори Руарк смяташе Брюан за смъртно опасен в битка противник и коварен тактик. Но Брюан трябваше да дойде, за да последва Оня, що иде със Зората. Ранд ал-Тор той не познаваше. — Както и ти, Джеран. Сам знаеш колко трудно е да посрещнеш лице в лице онова, пред което се изправиха те. Ако не можеш да наречеш страхливци онези, които са загинали, защото не са могли да го понесат, как ще наречеш страхливци тези, които побягнаха по същата причина?
— Изобщо не трябваше да го научат — промърмори Хан и стисна синята възглавничка с червените ресни до себе си като гърло на враг. — То беше само за онези, които могат да влязат в Руйдийн и да оживеят.
Каза го уж на вождовете, но явно думите му бяха предназначени за ушите на Ранд. Тъкмо Ранд бе разкрил пред всички какво вижда човек, озовал се сред гората от стъклени колони, дотолкова, че никой вожд на клан или Мъдра не можеше да премълчи, когато ги попитаха за останалото. Ако все още се намираше някой айилец в Пустошта, който да не знае истината, то той трябваше да не е говорил с никого от месец насам.