Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
Не обичате ли подаръците изненади? — беше я попитал той. Помогнете на бебето и ви обещавам, че Тед няма да ви удари отново.
Не каза „помогнете ми“, а каза „помогнете на бебето“. Не, мъжът никога не би направил нещо, което ще нарани бебето, реши тя. Можем да избягаме, без да се страхуваме, че ще ни застреля.
Звуците сега приличаха на рязане с трион.
Това е нашият шанс! — помисли си Мередит. — Ами ако казва истината? Ако отвън наистина има мъже, които са готови на всичко, за да получат бебето? Ако двамата с Коул избягаме от къщата, можем да налетим право на тях. Не мога да поема подобен риск. Не мога да поставя живота на Коул в опасност.
Обещавам, че Тед няма да ви удари отново.
Мередит знаеше, че непознатият ще изпълни обещанието си, освен това беше убедена в още нещо. Заради по-късия десен крак на Коул възрастните често се отнасяха към него като към идиот или просто се преструваха, че го няма в стаята. Но този мъж го беше гледал в очите и беше разговарял с него така, сякаш не е на дванадесет, а много по-възрастен. Беше му се доверил да наблюдава прозореца. Беше му дал радиостанцията, за да подслушва честотите за разговори. Почтителният начин, по който мъжът се отнасяше към Коул, изпълваше Мередит с увереност, че той ще направи всичко възможно синът й да не пострада.
Пистолетът не беше единственото оръжие на Каган.
От външната страна на десния джоб на панталона му имаше черен метален клипс, който почти не се забелязваше на фона на черния плат. Клипсът беше част от скрития в джоба му сгъваем нож „Емерсън“ и му позволяваше да извади оръжието, без да се налага да бърка в джоба. Тъпата страна на острието беше снабдена с кука, проектирана така, че при измъкване на ножа се закачаше за ръба на джоба и острието се разтваряше само. Тази възможност — да отваря ножа с една ръка — беше спасявала многократно живота на Каган.
Руснакът се приближи до една нощна лампа върху масата в кабинета, изключи я от контакта и притисна острието към електрическия кабел. Сряза гумената изолация с лекота, но медната жица се оказа значително по-твърда и се наложи да натисне силно и повече да търка, отколкото да реже. Не обърна никакво внимание на болката в ранената ръка, която се засили от усилието да държи жицата неподвижна.
Щом преряза кабела, Пол го привърза към крака на един стол и го опъна през кабинета на височината на прасеца си, като завърза другия му край за тежка кутия, оставена върху един от рафтовете. За щастие кабелът беше тъмен на цвят. Ако някой от преследвачите му счупеше прозореца и успееше да се провре между препятствията върху масата, вниманието му щеше да е съсредоточено върху отворената врата на всекидневната и може би нямаше да забележи почти неразличимия в тъмнината кабел.
— Мередит, казахте, че в задния двор има градина, нали?
Тя му отговори от кухнята и Каган изпита облекчение, че все още е в къщата.
— Малка градинка. На тази надморска височина въздухът е сух и растенията се нуждаят от много вода.
— Лесно ли е да се влезе в градината? Има ли странични врати?
— Не. Трябва да се мине през двора и да се заобиколи къщата.
— Или да се прескочи оградата на съседите? — Той се позамисли. — Може би съседите ще забележат, че някой се е вмъкнал в двора им и ще позвънят на полицията.
— Не и тази вечер — каза Мередит. — Празник е и семейството отляво е на гости на болен роднина в Албакърки, а двойката отдясно обича да играе блекджек. Отидоха в едно индианско казино.
Каган си припомни шофирането от голямото летище в Албакърки, на север, до Санта Фе. Беше подминавал индианско казино кажи-речи на всеки двадесет мили.
— Раздавачите на карти навярно са облечени като Дядо Коледа, но имам дълбоки съмнения, че шефове те им са склонни да правят подаръци — отбеляза той.
Надяваше се, че опитът му да се пошегува ще подейства успокояващо на Мередит. После мислите му се върнаха отново към градината и той се сети за халюцинацията, която бе получил при приближаването си до къщата.
— Мередит, мисля, че видях едно цвете в снега пред къщата.
— Да.
— През зимата? — Пол се помъчи да звучи непринудено, да я накара да се отпусне. — Как е възможно това? Защо не е измръзнало?
— Нарича се коледна роза.
— За пръв път го чувам.
Усещайки напрежение в слепоочията си, той се приведе, излезе от кабинета, зави наляво и тръгна по коридора. Подмина една баня вдясно и влезе в голямата спалня срещу стаята на Коул.
Въпреки тъмнината успя да види два прозореца — един над леглото срещу него и друг, вдясно от първия. Пердетата и на двата бяха спуснати.