Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
— Моля ви, донесете бебето тук и седнете на пода до него. Но бъдете готова да го грабнете и да изтичате в пералното помещение, ако чуете, че някой се опитва да влезе в къщата.
— Ако — натърти тя. — Може никой да не се опита.
— Така е. Може би ще прекараме една тиха и спокойна Бъдни вечер.
Докато говореше, Каган не изпускаше от поглед пейзажа зад прозореца, като наблюдаваше особено внимателно оградата и улицата.
Замисли се за мъжа, който беше някъде там отвън и пред когото се бе представял за приятел.
Заблудих ли те, Андрей? Още ли ме търсиш близо до Кениън Роуд? Когато не ме намериш, ще се върнеш ли тук да огледаш мястото още веднъж?
Бях чест гост в дома ти. Вечерял съм многократно с жена ти и дъщерите ти. Покани ме на тържеството по случай рождения и ден. Веднъж, когато беше пиян, ме нарече „брат“.
Дори пистолетите, които носим, са еднакви — два 10-милиметрови глока, част от оръжейна пратка, която паханът ни изпрати да вземем от един търговец на оръжия в Мериленд. Изпробвахме ги на стрелбището на търговеца. И улучихме по равен брой пъти главата на мишената.
Знам, че никога няма да спреш да ме преследваш, защото те предадох и те накарах да се почувстваш като глупак. И накрая ще ме намериш, ако не тази нощ, утре или някой друг ден. В това поне съм сигурен.
Каган си помисли за многобройните мисии, в които бяха участвали двамата с Андрей. И си припомни с възобновена самоненавист страданията, които беше причинил на жертвите си, за да спечели доверието на руснака. Заради тайните, които беше научил, и заговорите, които беше разкрил — гранатомети, пластични експлозиви, биологични и други видове терористични оръжия, вкарвани нелегално в страната — беше пожертвал цял куп невинни животи.
Никога нямаше да забрави тракането на зъбите, когато ги вадеше от устата на собственика на ресторанта и ги пускаше на пода, домовете, които беше изгорил, и жените, които беше пребил пред очите на Андрей и пахана.
Мередит и Коул са невинни като всички други, чийто живот съм спасил. И сега са в опасност заради мен. Ако им се случи нещо…
Мислите му бяха прекъснати от шуртенето на вода в тоалетната зад кухнята. Шумът прозвуча оглушително в тишината. Той чу как Коул прекоси с куцукане всекидневната и седна на пода до елхата с изключените лампички. Бейзболната бухалка издаде стържещ звук, когато момчето я остави на пода.
— Обичаш ли да играеш бейзбол, Коул?
— Не мога с този крак.
— Тогава защо имаш бухалка?
— Баща ми ми я подари за рождения ден. Надяваше се, че като порасна достатъчно ще свикна да тичам с по-късия крак и ще мога да играя. Не след дълго спря да се надява. Но на мен ми харесва да си го представям.
Разнесе се друг стържещ звук — този път идваше от плетения кош, който Мередит издърпа във всекидневната. Каган я чу да сяда до отсрещната стена. Бебето проплака и пак замлъкна.
Добро бебе — помисли си той. — Моля те, не плачи.
— Коул, видях подаръци под дървото.
— Предполагам.
— Надяваш ли се да получиш нещо по-специално?
— Баща ми да спре да пие.
— Когато тази бъркотия приключи, ще поговоря с него. — Нарочно употреби думата „когато“, за да ги накара да си представят бъдещето и да им вдъхне оптимизъм.
— Той няма да ви послуша — каза момчето.
— Ще останеш изненадан. Аз съм много убедителен. Споменах подаръците, защото си помислих, че има някой по-специален, който би искал да отвориш. Празник е все пак. Какво ще кажете, Мередит?
Тя не отговори веднага.
— Да, отвори някой, Коул — каза тихо накрая. — Няма смисъл да чакаш повече.
Момчето не помръдна от мястото си.
— Коул? — подкани го Каган.
— Мисля, че нямам настроение за това.
— Сигурно. Разбирам те. Е, ако промениш решението си… — Въпреки напрежението, което изпитваше, клепачите му започнаха да натежават. Изтощението, предизвикано от раната, започваше да си казва думата.
— Мередит, ще бъдете ли така добра да направите кафе? Ако може да е с кофеин. И захар. Трябва ми захар.
Той я чу да се промъква в кухнята.
— Коул, ясли ли видях на масата до елхата?
— Ясли?
— Макет на витлеемските ясли. Малки фигурки на Исус, Мария и Йосиф. Магарета, агънца и други животни, каквито обикновено се гледат в обор. Пастирите.
— Да, има една на масата — каза Коул. — Тримата влъхви. Забравихте да ги споменете. Те са до пастирите.
— Тримата влъхви. Да. Не трябваше да ги забравям. За тях се говори малко в евангелията, но те са по-важни, отколкото си мислят повечето хора.
Каган седеше в мрака и усещаше как умората му се засилва. В същото време сърцето му биеше тревожно, караше ушите му да бучат и стопяваше още повече енергийните му запаси. Белите му дробове непрестанно се издуваха в отчаян стремеж да поемат все по-бързо и по-дълбоко въздух, като по този начин го изтощаваха допълнително.