Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
— Мередит, защо е цялата тази техника?
— Тед изработва уебсайтове за различни корпорации. Понякога работи едновременно върху три различни сайта.
Пол почувства искрица надежда.
— Значи можем да влезем в интернет. Можем да изпратим имейли със зов за помощ.
— Не. Тед заключи достъпа до интернет. Не знам каква е паролата.
Въодушевлението на Каган се изпари.
— Тед мисли за всичко.
Видя един iPod, свързан с докинг станция13 и чифт тонколони. Това беше източникът на музиката. Сега Розмари Клуни пееше, че може би само ще сънува как се прибира за Коледа. Той изключи колоните и в къщата стана съвсем тихо, ако не се брои припукването на въглените в камината и слабият шум от телевизора в стаята на Коул надолу по коридора.
Каган отиде в задната част на кабинета и се увери, че външната врата е заключена. Пердетата бяха спуснати, затова никой не можеше да го види, когато избута масата пред прозореца. Част от нея затисна вратата, образувайки барикада. Остра болка прониза ранената му ръка, когато вдигна един стол и го сложи до мониторите върху масата. Преследвачите му биха могли да счупят прозореца и да преодолеят препятствията, но това щеше да им отнеме известно време, щяха да вдигнат шум и освен това съществуваше риск да се наранят.
Докато барикадираше кабинета, той не спря да се тревожи, че ако не е успял да спечели доверието на Мередит, тя може да се възползва от отсъствието му, за да вземе Коул и да избягат от къщата. Може би в същия този момент двамата с момчето отваряха страничната врата. Той се наклони и погледна надясно към кухнята, но различи силуета на жената, която все още беше там. Мередит стоеше до коша с бебето.
Може би ще го направи след малко — помисли си Пол. — Ако се изгубя от погледа и достатъчно дълго, може би ще събере смелост да избяга с момчето. И с бебето — вероятно ще вземе и него.
Не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че тя няма да се поддаде на страховете си и да предизвика смъртта на всички.
Мога да го направя сега — мислеше си Мередит.
Единствената светлина в тъмната кухня идваше от пламъка на газовата печка и от часовника на микровълновата фурна. Тя си помисли за това, как непознатият беше завъртял микровълновата към страничната врата, как беше сложил вътре две парчета намачкано фолио и тубата с бързо съхнещо лепило. Все още виждаше ясно в съзнанието си ужасяващия пистолет с дълга цев, който мъжът беше затъкнал в колана си.
Образът я накара да потрепери.
Краката на масата в кабинета на Тед изскърцаха. Изглежда непознатият мъж местеше мебелите. Барикадира прозореца? — зачуди се тя. — Мога да го направя, докато е в кабинета. Мога да извикам Коул, да взема бебето и да избягаме. Не зная нищо за този мъж. Може да е откраднал бебето от родителите му. Или пък хората, които го търсят, да са полицаи. Може човекът, който го е прострелял, да е бил полицай.
Мога да го направя — повтори си тя. — Мога да го направя сега.
Докато се взираше в бебето, Мередит си представи как отива във всекидневната и слага пръст на устните си, за да предупреди Коул да запази мълчание. После му дава знак да я последва. Грабва бързо бебето, отваря вратата и заедно с Коул побягват в нощта.
Няма да имат време да си вземат палтата. Но докато тичат през сипещия се сняг, тя ще притиска детето към себе си, а одеялото ще го пази от студа и влагата. Няма да спират, за да молят съседите за помощ. Това ще ги забави и непознатият мъж може да ги настигне. Двамата с Коул ще бягат през целия път, чак до многолюдната Кениън Роуд.
Там ще сме в безопасност — помисли си тя. — Ще може ли Коул да тича толкова дълго? Може би няма да сме в състояние да се придвижваме достатъчно бързо.
Зачуди се дали непознатият ще стреля. Мисълта я накара да потрепери, защото си представи агонизиращата болка от куршума, който се забива в гърба й. А може би нямаше да усети нищо. Може би щеше да я убие намясто.
Не — реши Мередит. Едно нещо знаеше със сигурност — че бебето е важно за този мъж. Начинът, по който говореше за него. Начинът, по който го гледаше. Нямаше да направи нищо, което би го изложило на риск. Беше ли логично тогава да е похитител?
От кабинета на Тед се дочу шум — мъжът, който твърдеше, че е шпионин, режеше нещо. Но какво? Стържещите звуци продължиха и тя си помисли: Сега е моят шанс.
Пристъпи към всекидневната, готова да я прекоси до мястото, от което Коул наблюдаваше прозореца, но се сети за начина, по който мъжът я беше погледнал и беше казал: Обещавам, че Тед няма да ви удари отново. Сериозният му поглед, успокоителният тон на гласа му и решителното изражение я бяха убедили, че наистина го мисли.
13
Устройство, чрез което един лаптоп или друг преносим компютър може да бъде свързан с различни периферни устройства (скенер, принтер и т.н.). — Б.пр.