Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
— Не ме е страх.
— Браво.
— Бях уплашен, когато баща ми удари мама, но сега…
— Да? Какво сега?
— Вече не ми пука.
Андрей наблюдаваше иззад елата приближаването на мъжа през сипещия се сняг. Раменете му бяха прегърбени. Вървеше с наведена глава.
След няколко мига беше достатъчно близо до него, за да реши, че първоначалното му впечатление е било вярно — непознатият изглеждаше изтощен, сякаш носеше на плещите си тежестта на целия свят. Той вдигна очи само веднъж, колкото да се ориентира, след което зави към портата в оградата.
— Господине.
Андрей излезе от сенките и го пресрещна на място, което не се виждаше от къщата.
— Аз съм полицай.
— Полиция? — Мъжът изглежда се стресна. Беше слаб, около метър и осемдесет. Държеше ръцете си в джобовете на палтото. На Андрей му беше трудно да прецени на каква възраст е на слабата светлина, която се отразяваше от снега, но реши, че е трябва да е около тридесет и пет годишен. Имаше мустаци, овално лице и измъчено изражение. В дъха му се усещаше лека миризма на уиски. — Какво търси полицията тук? — Изражението на непознатия вече не беше мрачно, а разтревожено.
— Това вашият дом ли е?
— Да, но…
— Как се казвате, господине?
— Броди. Тед Броди. Защо ми задавате всичките тези въпроси? Какво става?
— В квартала имаше инцидент.
— Инцидент?
— Знаете ли колко души има в къщата ви, господин Броди?
— Жена ми и синът ми. Защо…? Боже мой, да не им се е случило нещо?
— Господин Броди, моля ви, просто отговорете на въпросите ми. На колко години е синът ви?
— На дванайсет, но…
— Опишете ми къщата. Начертайте скица в снега.
— Скица? Не разбирам.
— Стаите. Прозорците. Външните врати. Това е много важно. Покажете ми разположението на всички изходи от къщата.
— Исусе, да не ми казвате, че някой е проникнал незаконно в къщата? — Броди се обърна и се засили към портата.
Андрей го стисна здраво за рамото и го дръпна назад.
— Спрете… Трябва да… — Мъжът започна да се бори. — Боли ме. Махнете ръката си от мен.
— Говорете по-тихо — предупреди го руснакът. — Не искате той да разбере, че сме тук, нали?
— Той?
Андрей издърпа Броди още по-назад.
— Не говорете толкова силно. Преследвахме един беглец. Влезе в къщата ви, преди да успеем да го спрем.
— Тогава трябва да отида там. Трябва да…
Андрей застана пред него и го стисна за раменете. Приближи лицето си до неговото и рече тихо, но твърдо:
— Изслушайте ме, господин Броди. Ако влезете вътре, просто ще му осигурите още един заложник. Не излагайте семейството си на още по-голям риск.
— Но…
Руснакът го прекъсна.
— Най-доброто нещо, което можете да направите, е да ни помогнете. Имате ли мобилен телефон? Ако нямате, ще ви дам моя.
— Мобилен телефон? Защо?
— Има вероятност беглецът да не знае, че сме го проследили. Искам да се обадите на жена си и да се опитате да научите какво става там, в коя стая са двамата със сина ви, всичко, което може да е от полза за екипа на Специалните части, когато нахлуе вътре. — Андрей знаеше много добре, че телефонната линия не работи, но искаше да разбере дали има мобилен телефон в къщата.
— Специалните части? — изстена Броди. — Защо позволих това да се случи? Какво направих? Не трябваше да се отделям нито за миг от семейството си.
— Успокойте се, господин Броди. Ще ви инструктирам какво да говорите по телефона. Беглецът навярно ще подслушва разговора с жена ви. Ще ви обясня какви въпроси да задавате, така че да не го разтревожите. Трябва да разберем какво е местоположението му в…
— Я почакайте. — Броди се втренчи в някаква точка зад гърба на Андрей.
— Какво има?
— Онези мъже ей там. Какви са? — Той посочи към елата.
— Другите полицаи от екипа. Детектив Харди и детектив Грант.
Михаил и Яков му помахаха, влизайки в ролите си на ченгета.
— Много е важно по време на телефонния разговор да звучите естествено, да не показвате колко сте притеснен — обясни му Андрей. — Най-добре да…
— Оставете. Безсмислено е.
— Моля?
— Няма смисъл да се обаждам.
— Няма смисъл…? Защо?
— Телефоните не работят — каза Броди.
Мускулите на Андрей се напрегнаха. „Да не би да е видял прекъснатия кабел?“ Реши да измъкне още информация от мъжа.
— Не работят ли? Как така?
— Счупени са.
— Искате да кажете, че снегът е скъсал телефонните кабели?
— Не, говоря за телефоните. — Броди изглеждаше подразнен от факта, че Андрей не може да проумее нещо толкова очевидно.
— Всички телефони в къщата? Как е възможно всички да са счупени?