Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
Като подарък за жена си обаче — скоро няма да има възможност да се наслаждава на подобен лукс — той е уредил семейството му да прекара последните четири дни в един апартамент в хотел на площад Плаза. За бебето ще се грижат трима телохранители и една бавачка. Като знае, че детето и е добре защитено, съпругата му навярно няма да е толкова притеснена да напусне хотела, за да разгледа прочутата коледна украса на града.
Санта Фе е столицата на Ню Мексико. На Бъдни вечер, в осем часа вечерта, Хасан и жена му ще бъдат откарани в приемната на кметството, което се намира на петнайсет пресечки от хотела. Там Хасан ще застане пред цял куп телевизионни камери и ще произнесе пламенна реч за целите си в Близкия изток.
Въпреки че е мюсюлманин, той ще използва Бъдни вечер, за да призове хората към взаимно разбиране и толерантност. Ще използва изключителните си ораторски способности, за да произнесе реч за Детето на мира, което, въпреки че е негов син, олицетворява всяко едно палестинско дете. Ще съобщи на света, че връща новороденото в Близкия изток като символ на вярата си в бъдещето на всички деца в региона. Ще заяви, че ако хората наистина обичат децата си, ще направят всичко възможно да се възцари продължително примирие.
Пьотър, това, което Хасан не знае, е, че въпреки че телохранителите на бебето са му верни, бавачката работи за враговете му, които нямат интерес да има мир. Те искат само едно — да запазят кървавия си бизнес, от който печелят толкова много — повече, отколкото двамата с теб можем да си представим.
Утре вечер, в осем и пет минути, бавачката ще отключи секретните ключалки на две от вратите на апартамента. Освен това ще залепи парчета пластмаса върху гнездата на езичетата на бравите, така че те ще останат извън рамките на вратите. Докато Хасан и жена му са в кметството, ние ще влезем в апартамента, ще застреляме пазачите и ще отвлечем бебето.
Каган се хвана за кухненската маса и се изправи на крака.
— Коул, сега ще те отменя.
Отпи още малко от сместа, която Мередит беше приготвила, и устата му се изпълни с вкус на сол и захар. Хладката течност се спусна надолу по гърлото му. Този път стомахът му я прие, без да се възпротиви.
Просто ми дай достатъчно сили да продължа да действам — каза си той, без да е сигурен към кого са отправени думите.
Влезе в тъмната всекидневна и се промъкна до кожения фотьойл. Когато тънкият силует на момчето се плъзна настрани, руснакът се отпусна в него и кожата изскърца. Остави пистолета в скута си, за да усеща успокоителната му тежест, и се загледа в прозореца.
Коледните лампички върху венеца на входната врата осветяваха част от района. Зад двете голи дървета се виждаха бледите очертания на койотовата ограда, защото високите до кръста на човек кедрови пръти се открояваха на фона на снега, но уличката отвъд нея беше почти неразличима. Ако не беше заплахата, която се спотайваше някъде там, гледката щеше да е съпоставима с тази, която Каган беше видял преди малко на телевизора в стаята на Коул — Бинг Кросби, който пее Бяла Коледа, докато снегът се сипе на фона на красивия пейзаж.
Внезапно Пол осъзна, че момчето все още стои до него. Може би се взира в оръжието в скута ми? Дали то го плаши още повече?
— Трябва… — обади се смутено Коул, — да отида до… Мъжът се поотпусна, защото разбра, че момчето не се е паникьосало от пистолета.
— По-добре отиди в тоалетната до пералното помещение — рече му той. — Сложил съм импровизирани капани в коридора. Навярно ще ти е трудно да се добереш до другите тоалетни. — Не можеше да си спомни кога за последен път е облекчил пикочния си мехур. Въпреки това, не усещаше напрежение в него и това го притесни. Изглежда раната го беше обезводнила повече, отколкото предполагаше. — Когато свършиш, ела пак във всекидневната, става ли?
— Разбира се. Не ми се иска да оставам сам.
— Вземи бейзболната бухалка. Застани ето там. — Каган му посочи големия шкаф за телевизор в предния ляв ъгъл на стаята. Коул го беше споменал малко по-рано. — И не спирай да си представяш как ще се навреш зад шкафа и ще останеш да се криеш там, ако се случи нещо.
— Може би няма да ми се наложи — промълви момчето.
— И аз се надявам на това. Нещата започват да се нареждат в наша полза. Но, както казах, шпионите винаги си имат едно наум.
— Може би…
— Може би какво?
— Не мисля, че искам да бъда шпионин — каза Коул.
— В момента и аз не искам да бъда. — Пол се заслуша в колебливите стъпки на момчето, когато прекоси тухления под и влезе в кухнята. — Мередит?
— Да? — долетя тихият й отговор през сводестата врата.