Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
— Голямата спалня е вдясно — каза Броди. — До нея има баня, в която може да се влезе само през спалнята. А това е моят кабинет — зад всекидневната.
— Кухнята се пада вляво, когато съм с лице към къщата, нали? А какво има зад нея? — попита Андрей.
— Перално помещение и още една баня.
Много бани — помисли си Андрей. Въпреки че живееше в Съединените щати от десет години, още не беше свикнал с наличието на няколко бани в американските домове. Като малък двамата с майка му бяха делили една и съща баня с още шест семейства.
— Покажете ни всички прозорци. Броди им ги показа.
— А отзад — продължи Андрей, — има ли нещо, върху което някой от нашия екип може да се покатери, за да надникне в къщата? Така ще придобием по-ясна представа какво става вътре.
Мъжът посочи гърба на къщата.
— Има заградено с тухлени стени дворче с навес. Там държим барбекю и метална маса с метални столове. Някой може да премести един от столовете до някой от прозорците и да се покатери върху него.
— Добре. А сега ни покажете всички външни врати. Броди ги добави на чертежа.
— Когато екипът на Специалните части пристигне, няма да нахлуе веднага вътре, нали? Ако има престрелка, Мередит и Коул могат да…
— Не се тревожете. Нашите хора са професионалисти. Не стрелят на посоки. Първо се уверяват, че са взели на мушка правилната мишена и дори тогава не стрелят, освен ако не стане абсолютно наложително.
— Ако нещо се случи с жена ми и сина ми… Какво е направил този тип?
— Обра един магазин за алкохол.
— Искате да кажете, че е въоръжен?
— Говорете по-тихо, господин Броди. Да, подозираме, че е въоръжен.
Тед изстена.
— Ако не си бях изпуснал нервите… ако не ги бях оставил сами… — После му хрумна една успокояваща мисъл. — Може би ще се вслуша в здравия разум. Ако преговаряте с него, нещата може би няма да излязат от контрол.
— Трудно бихме могли да го направим без телефон. Но има още една възможност… Броди пристъпи към него.
— Каква?
— Рисковано е.
— Кажете ми я.
— Може би сгреших — започна Андрей.
— Какво имате предвид? Сгрешихте за какво?
— Че не ви пуснах да влезете. Тед поклати объркано глава.
— Но вие казахте, че ако вляза вътре, само ще влоша положението. Ще му осигуря още един заложник.
— Казах го, преди да разбера, че телефоните не работят. Трябва да преговаряме с него и вие сте идеалният за целта човек. Имате всички основания да влезете в къщата. Когато съпругата ви обясни кой сте, престъпникът няма да заподозре, че работите за нас. Детектив Харди ще ви екипира с миниатюрен микрофон и слушалка.
— Слушалка?
— Мъничка слушалка за уши, която работи като радиоприемник. Микрофонът ще ни позволи да чуваме всичко, което кажете, а може би и това, което каже престъпникът. А слушалката е необходима, за да ви давам инструкции.
— За какво?
— За нещата, на които искам да обърнете внимание. В момента престъпникът навярно подготвя някаква отбранителна система. Импровизирани капани. И ще е съвсем естествено да дадете израз на изненадата си, ако видите нещо необичайно. Въпросите ви няма да му се сторят подозрителни. Това ще даде някаква идея на специалните части какво да очакват, ако се наложи да нахлуят вътре.
— Да нахлуят вътре? — разтревожи се отново Броди. — Искате да кажете, че ще разбият вратите и…
— Може би няма да се стигне дотам — вдигна успокоително ръка Андрей. — Вие сте умен мъж. Може би ще успеете да го убедите да освободи семейството ви.
Тед се замисли над този вариант.
— Аха — каза обнадеждено. — Мога да се опитам да го накарам да се вслуша в здравия разум.
— Точно така.
— Ами ако не се съгласи?
— Винаги имам резервен план. Ако не освободи вас и семейството ви, микрофонът и слушалката ще ми дадат възможност да преговарям директно с него.
Броди изглеждаше крайно объркан от решението, което трябваше да вземе. Накрая попита:
— Наистина ли мислите, че планът ще проработи?
— Заподозреният е бил арестуван многократно за грабежи, но никога не е откривал стрелба. Не виждам защо този път да е различно. Има голям шанс всичко да приключи благополучно. Въпросът е дали сте готов да направите всичко възможно, за да спасите съпругата и сина си.
— Да направя всичко възможно? По дяволите, че нали аз съм причината сега да са в опасност. Ако не се бях напил и не си бях изпуснал нервите, сега всички щяхме да сме на друго място и да се забавляваме.
Андрей сложи утешително ръка върху рамото му.
— Тогава е крайно време да оправим нещата.
— Пьотър, в деня след Коледа Хасан, жена му и новороденият им син ще се върнат в Близкия изток с реактивен самолет.