Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
Броди избърса снега от мустаците си, но не отговори.
— Не можем да си позволим да изгубим повече време — рече руснакът. — Безопасността на жена ви и сина ви зависи от вас. Как така всички телефони са счупени?
— Аз го направих.
— Какво говорите?
— Строших телефоните с чук — отговори мъжът гневно.
Андрей не можа да прикрие изненадата си. Точно когато си мислеше, че вече всичко му е ясно, се появяваше някой и му казваше нещо, което никога не би му хрумнало.
— Защо, за бога, ви е притрябвало да трошите телефоните?
— За да попреча на жена ми да ви се обади.
— Да се обади на мен? — Руснакът поклати изумено глава.
— На вас. На полицията. — Броди сведе очи към обувките си. — Изпуснах си нервите. — В гласа му се прокрадна отчаяние. — Двамата с жена ми се скарахме. Не помня каква беше причината, навярно моето пиене. Аз…
— Но защо решихте, че може да се обади в полицията?
— Защото я ударих. — Тед продължаваше да гледа надолу. От срам шепнеше.
— А — каза Андрей. Това вече беше нещо, което разбираше.
— Случва се за първи път. Щом осъзнах какво съм направил, прекарах последните два часа в очакване да изтрезнея достатъчно, за да се върна и да й поискам прошка. — Той погледна внезапно нагоре. — Аз съм виновен за всичко. Ако не бях излязъл от къщи, щях да съм там, когато онзи тип е нахълтал. Щях да…
— Не разбирате ли? Това ви дава основателна причина да й се обадите.
— Какво имате предвид?
— Можете да й кажете, че съжалявате и да разберете какво става. Нормално е да искате да й се извините, така че беглецът няма да заподозре нищо. Сигурен ли сте, че сте повредили всички телефони? Съпругата ви няма ли мобилен телефон?
— Аз го взех с мен. Телефонът й е в джоба ми.
— Синът ви няма ли телефон?
— Не.
Андрей се помъчи да прикрие радостта си. Нямаше причини да се тревожи, че Пьотър е извикал полиция, преди да простреля телефонния кабел. Без телефон предателят беше напълно изолиран.
— Скицирайте къщата.
— Пьотър, противниците на Хасан са се опитвали многократно да го убият. Последното нещо, което искат, е да има мир. От залагането на коли бомби по пазарите и от стрелянето със снайпер по патрулиращи израелски войници се печелят много пари.
Всяка седмица им доставят хартиени пликове с пари в брой от дарения, направени в целия свят; милиони, събрани от симпатизанти, които си мислят, че подпомагат страната или религията, а всъщност спонсорират хора, които използват парите за разрушителни цели — да сеят насилие и смърт. Тези хора се препитават с това от десетилетия. Ако има мир, откъде ще идват пликовете им с пари в брой? Хасан има удивително въздействие върху последователите си, но е малко вероятно речите му да постигнат желания резултат. Въпреки това, враговете му се страхуват от нарастващото му влияние и искат да са сигурни, че ще се провали.
Когато научил, че жена му е бременна, Хасан се уплашил за безопасността й и я изпратил в Съединените щати. От юли насам тя живее в Санта Фе, където има малка мюсюлманска общност, поддържаща каузата на Хасан. През ноември той отишъл тайно в Санта Фе, за да следи последните етапи от бременността и да изроди бебето. Но съжалил, че е скрил жена си. Осъзнал, че не може да иска саможертви от последователите си, ако той и семейството му не са готови на същото.
Щом бебето укрепне достатъчно, за да пътува, Хасан възнамерява да се върнат в Ивицата Газа. Има намерение да застане пред последователите си и да им покаже детето като символ на надеждата. Да го нарече Детето на мира и да каже, че всеки родител има едно такова дете на мира. Но противниците му искат седмичните си приходи толкова силно, че са готови на всичко, за да му попречат да привлече още симпатизанти.
Каган претърси в тъмнината шкафа под готварската печка и намери още една тенджера. Напълни я с вода, сложи я върху котлона и отвори дюзата за газ.
— Защо ви е още гореща вода? — попита го Мередит. — Има достатъчно смес за бебето.
— Понякога врялата вода може да бъде полезна.
— За какво? Да не би раната ви да се нуждае от още почистване?
— Имате ли фолио?
— Защо ви е… — Мередит се предаде и посочи объркано към лявата страна на печката. — Средното чекмедже.
Пол отвори чекмеджето, извади една кутия, откъсна две парчета фолио и ги намачка леко.
— А бързо съхнещо лепило? — попита той.
Въпреки объркването си, този път жената не го попита нищо, а просто каза:
— В долното чекмедже.
— Благодаря. — Каган отвори чекмеджето и се зарадва, защото намери вътре голяма, почти пълна туба лепило.