Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
Изведнъж Мони Тапов усетил, че нещо го пита, въпроси му задава, но не извън, а като че ли самият му мозък си ги задава на себе си — както когато човек размишлява над нещо си или се колебае какво решение да вземе, та се пита и така, и така. Хубаво, но въпросите били толкова неуместни и глупави, че не било възможно самият Тапов да си задава такива въпроси. Например: с това ли там, демек, със ските ли е дошъл при тях и на какъв принцип се движат те?
Не е ли абсурдно един шампион по ски да се пита на какъв принцип се движат ските му? Така си и рекъл: Не ставай смешен, Тапа! Тъкмо сега и тука ли намери да се питаш как се движат ските ти, като че ли не си изучавал плъзгането, триенето, видовете смазки, законите на аеродинамиката… Той старателно заотпъждал от мозъка си разните формули и скици, гледани на дъската в тренировъчния лагер, та да внимава какво ще стане по-нататък, но всъщност не ставало нищо. Четиримата си седели все така неподвижни насреща му, а в главата му се забърквал още по-див хаос. Сред него се пръкнали вече съвсем идиотските въпроси: Как е устроено и за какво служи онова, което е на краката му, тоест — обущата. И какво е това шампион.
Сега Мони Тапов окончателно се объркал какво да мисли за тях и им рекъл на глас, защото решил, че през шлема те няма да го чуят:
— Хей, ако ще ме питате за подобни глупости, дайте по-добре да си приказваме за ланския сняг! Да ме будалкате ли сте решили? Шампион съм, това е! Най-силният съм, най-умният, най-смелият, най-високо излитам, най-далече се приземявам от всички хора на света… Е, те това е да си шампион! Ако искате да ме проверявате нещо, да ме изследвате, карайте, но по-напред ми кажете кои сте и с какво право ще го правите! И къде се намирам изобщо…
Изглежда обаче, че те все пак били чули и разбрали съгласието му да го изследват, защото красавицата веднага станала, внимателно вдигнала шлема му, хванала го за ръката и го отвела в дъното към едно също бяло и меко легло. Сякаш към брачното им ложе го водела — така треперела ръчицата й в нежната ръкавичка. Положила го тя там да легне, разлюляла над него фантастичната си пазва, истински любовно помилвала челото му, та той самият се поразтреперал от вече съвсем други вълнения, но бързо се дръпнала и от тавана върху му се спуснал грамаден похлупак — целия го захлупил, като в ковчег, в пълна тъмница.
Повече спомени от този експеримент Мони Тапов обаче нямаше, защото или веднага заспал, или са го упоили с нещо. Не знае колко време е траело, но се събудил с чувството, че е спал много и много дни. Впрочем, ако допуснем изобщо, че това е вярно и ако съдим по отсъствието му, траяло е близо седмица. Значи доста грижливо и подробно са го изследвали. Тогава, в тоя сън, трябва да са му внушили и цялата тая история, защото как иначе ще се пръкне в мозъка му такова невероятно съчинение?
А историята — това отново си е вече моя лекарска и човешка забележка — е повече от невероятна. Аз познавам Мони Тапов още от постъпването му в юношеския ни отбор — той не четеше научнофантастични романи, защото изобщо не четеше нещо друго, освен спортните ни издания. За интелигентността му не искам да се изказвам, но въображението му едва ли е по-силно от въображението на едно младо магаре.
Та тези хора, според разказа му, представлявали всъщност паралелно на нас човечество. На същата, на нашата планета живеели, но в друго някакво паралелно времепространство. Цитирам:
— За симетрията във Вселената чувал ли си, докторе? Не за тая, нашата, всекидневната, а за симетрията във вътрешното устройство на Вселената. Е, добре, ти си чувал, но аз не бях и нищичко не знаех по въпроса, а ето че сега го знам! Не, не е антисвят с антиматерия, това вече и децата са го чели, просто в обратната плоскост на нашето времепространство живеят, в други някакви изменения. Можеш ли да си го представиш?
Който може, да си го представя!
Учените на този паралелен свят отдавна търсели начин да прокарат тунел между двата свята, да ги свържат, очаквали и ние да направим същото, защото теоретически те били доказали нашето съществуване, а пък според хипотезите им за симетрията трябвало да сме горе-долу на същата степен на развитие. И ето най-после им се удало, макар и доста наслука в пространството, да осъществят своя проект за такъв шлюз или тунел към нас. В същия ден щели и да изстрелят през него трима свои представители, които да осъществят връзката. Каква била изненадата им обаче и радостта им, когато през техния шлюз, изпреварвайки ги, пристигнал човек от другия паралелен свят на планетата!…