Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Да ти кажа, оправяш се чудесно и без мен. Всъщност, виждам, че вече си се запознал със загадъчната дама, която променя вида си — каза Уил и хвърли поглед към Теса. За пръв път, откакто се бе появил на вратата, отчиташе присъствието й. — Обичайно ли е за теб да нахлуваш в мъжките спални по средата на нощта? Ако знаех това, щях да натисна Шарлот по-сериозно, за да те остави тук.
— Не виждам по какъв начин това те засяга — отговори Теса. — Особено предвид факта, че ме изостави насред коридора да намирам пътя до спалнята си сама.
— И затова намери спалнята на Джем?
— Чу цигулката — обясни Джем. — Свирех.
— Отвратително е, нали? Като призрачно ридание — обърна се Уил към Теса. — Не знам как котките в квартала не идват всеки път, щом той заскрибуца.
— Според мен музиката му е хубава.
— Такава си е — съгласи се Джем.
Уил ги посочи обвинително с пръст.
— Вие се обединявате срещу мен, така ли? Оставяте ме самичък? Боже, ще трябва да се сприятеля с Джесамин!
— Джесамин не може да те понася — напомни му Джем.
— Значи Хенри.
— Хенри ще те подпали.
— Томас? — предложи Уил.
— Томас… — започна Джем и внезапно се преви от дълбока кашлица, толкова силна, че го накара да се свлече от куфара и да падне на колене. Теса бе твърде изненадана, за да помръдне и само видя как Уил, чието пиянство внезапно изчезна, скочи от леглото и коленичи до Джем, поставяйки ръка на рамото му.
— Джеймс — каза тихо той, — къде е?
Джем вдигна ръка да го отпрати. Тежки хрипове разтърсваха слабата му фигура.
— Нямам нужда… всичко е наред…
Той се закашля отново и червени капчици опръскаха пода пред него.
Капчици кръв.
Ръката на Уил се сключи около рамото на приятеля му и Теса видя как кокалчетата му побеляха.
— Къде е? Къде си го оставил?
Джем немощно махна с ръка към леглото.
— На камината… — изпъшка той, — в кутията… сребърната…
— Сега ще го взема — Теса никога не бе чувала Уил да говори толкова нежно, — стой тук.
— Все едно съм хукнал нанякъде — Джем прокара ръка през устата си. Знакът с отвореното око почервеня.
Уил се изправи, завъртя се и видя Теса. За миг изглеждаше изненадан, сякаш бе забравил, че тя е там.
— Уил — прошепна тя, — ако има нещо…
— Ела с мен — хвана я за ръката, след което внимателно я изпрати до отворената врата. Избута я до коридора и застана пред нея така, че да й попречи да вижда спалнята.
— Лека нощ, Теса.
— Той кашля кръв — тихо възрази Теса, — не трябва ли да повикаш Шарлот…
— Не — Уил погледна през рамо, след това отново към Теса. Приведе се към нея, поставил ръка на рамото й. Усещаше как пръстите му се забиват в плътта й. Бе достатъчно близо, за да усети полъха на нощния вятър по кожата му, да вдиша аромата на метал, пушек и мъгла. Нещо в миризмата му бе странно, но не можеше да се сети какво.
Уил заговори тихо.
— Той си има лекарство. Ще му го дам. Няма нужда да безпокоиш Шарлот.
— Но ако той е болен…
— Моля те, Теса — в сините му очи проблесна молба, — ще е по-добре, ако не казваш на никого нищо.
Теса не можа да му откаже.
— Аз… добре.
— Благодаря — Уил пусна рамото й, след което вдигна ръка, за да я докосне по бузата — тъй леко, че тя се запита дали не си е въобразила. Твърде объркана, за да каже нещо, тя стоеше смълчана, когато той затвори вратата помежду им. Щом чу как ключалката изщраква, осъзна защо се бе почувствала странно, когато Уил се бе привел над нея.
Макар да бе казал, че е бил навън, за да се напие, и макар да твърдеше, че някой е строшил кана, пълна с джин, в главата му — около него изобщо не се усещаше миризмата на алкохол.
Мина доста време, преди Теса да успее да заспи тази нощ. Лежеше будна, Кодексът стоеше отворен до нея, а ангелът с часовников механизъм тиктакаше на гърдите й, докато тя наблюдаваше сенките, хвърляни от нощната лампа на тавана.
Теса се оглеждаше в огледалото над тоалетката, докато Софи закопчаваше копчетата на гърба на роклята й. Изглеждаше много бледа на фона на утринната светлина, която влизаше през високите прозорци, а сивите кръгове под очите й приличаха на петна.
Никога не бе обичала да се оглежда в огледалото. Стигаше й да хвърли един поглед, за да види как изглежда косата й и дали няма петна по дрехите. Сега обаче не можеше да спре да се взира в тънкото, бледо лице на отражението. Изглеждаше като през неспокойна водна повърхност, като вибрация преди превъплъщение. Сега, след като бе носила други лица и бе гледала през чужди очи, как можеше да каже, че някое лице е нейно, дори ако е рожденото й? Когато се превъплъщаваше обратно в себе си, как можеше да е сигурна, че не е настъпила някаква малка промяна в нея, нещо, което я правеше друг човек? И имаше ли изобщо значение как изглежда? След като лицето й не бе нищо повече от маска от плът, нямаща отношение към истинското й „аз“?