Ангел с часовников механизъм

— Чувал съм за Аксел Мортмейн — каза Джеймс, — той е тайпан. Един от най-влиятелните бизнесмени в Шанхай. Компанията му има офиси в Бунд22.

— Да — каза Шарлот, — вестниците пишат, че е натрупал богатството си от внос на коприна и чай.

— Глупости — меко каза Джем, но в тона му се долови горчива нотка. — Трупа богатството си от опиум, като всички останали. Купува го от Индия и след това го разменя за стоки.

— Не е нарушил закона, Джеймс — Шарлот побутна вестника към Джесамин. — Междувременно, Джеси, може би ти и Теса бихте могли да прегледате какво пише и да отбележите всичко, което би могло да помогне на разследването или заслужава по-сериозно…

Джесамин се отдръпна от вестника като от змия.

— Една дама не чете вестници. Освен може би светските страници или новините за театралните представления. Но не и тази помия.

— Но ти не си дама, Джесамин… — започна Шарлот.

— Мили Боже — каза Уил, — такива горчиви истини толкова рано сутринта вредят на храносмилането.

— Имам предвид — поправи се Шарлот, — че първо си ловец на сенки, а после дама.

— Говори за себе си — отвърна Джесамин и избута стола си назад. Бузите й бяха почервенели. — Знаеш ли, не очаквам да забележиш, но изглежда единствената дреха, която Теса може да облече, е онази ужасна стара червена рокля, която изобщо не й става. Тя вече не става дори на мен, а пък тя е дори по-висока.

— Не може ли Софи… — започна бавно Шарлот.

— Би станала на теб. Но няма как да се направи два пъти по-голяма. Наистина, Шарлот — Джесамин изсумтя възмутено, — мисля, че трябва да ми разрешиш да заведа бедната Теса в града, за да й купим нови дрехи. Иначе в първия момент, в който тя си поеме по-дълбоко въздух, роклята ще се разцепи.

Уил изглеждаше любопитен.

— Хайде да опита сега и да видим какво ще стане.

— О! — обърка се Теса. Защо Джесамин внезапно бе станала мила, след като предния ден се бе държала толкова неприятно? — Наистина не е необходимо…

— Необходимо е — твърдо каза Джесамин.

Шарлот поклати глава.

— Джесамин, докато живееш в Института, си една от нас и трябва да помагаш…

— Ти си тази, която настоява да помагаме на долноземците, изпаднали в беда, да ги храним и подслоняваме — каза Джесамин. — Почти сигурна съм, че това включва и да ги обличаме. Така че, ето, помагам. Спестявам разходи на Теса.

Хенри се приведе над масата към жена си.

— Най-добре я остави — посъветва я той. — Спомняш ли си, когато се опита да я накараш да подреди кинжалите в оръжейната и тя наряза покривките с тях?

— Имахме нужда от нови покривки — отвърна Джесамин, без да й мигне окото.

— Е, добре — изсумтя Шарлот, — честно, понякога се отчайвам от вас!

— Е, аз какво съм направил? — престори се на обиден Джем. — Току-що пристигнах.

Шарлот закри лицето си с длани. Хенри я потупа успокоително по рамото и започна да й шепне нещо мило. В това време Уил се наклони към Джем, без да обръща внимание, че го прави през Теса.