Ангел с часовников механизъм

— Ловци на сенки има по целия свят. Майка ми бе китайка, баща ми англичанин. Срещнали се в Лондон и заминали за Шанхай, когато му предложили да ръководи Института там.

Теса бе смаяна. Ако майката на Джем бе китайка, значи и самият той бе китаец, нали така? Тя знаеше, че в Ню Йорк има китайски имигранти, които работеха най-вече в пералните или продаваха ръчно направени пури по уличните сергии. Но никога не бе виждала никой от тях да прилича дори малко на Джем, с неговите странни сребърни коси и очи. Може би вида му имаше нещо общо с това, че е ловец на сенки? Но не можеше да се сети как да го попита за това, без да прозвучи ужасно грубо.

За щастие Джем не изчака тя да продължи разговора.

— Прощавай, че питам, но твоите родители са мъртви, нали?

— Уил ли ти каза?

— Нямаше нужда. Сираците се познаваме един друг. Ако ми позволиш да попитам, много малка ли беше, когато това се случи?

— Бях на три, когато умряха при инцидент с карета. Почти не ги помня. — Само в отделни проблясъци — ароматът на цигарен дим, люляковият цвят на дрехата на мама. — Отгледана съм от леля си и от брат ми, Натаниъл. Но леля… — тук, за нейна изненада, гърлото й се стегна. Живият образ на леля Хариет изплува в съзнанието й. Тя лежеше на тясното месингово легло в спалнята, а очите й горяха от треската. Накрая не можеше да познае Теса и я наричаше с името на майка й, Елизабет. Теса бе държала изпосталялата й ръка, докато си отиваше, единствено свещеникът бе с тях в стаята. Спомни си колко самотна се бе чувствала. — Тя почина наскоро. Хвана треска, неочаквано за всички.

— Много съжалявам — каза Джем, като звучеше искрено.

— Бе ужасно, тъй като брат ми вече бе заминал месец по-рано за Англия. Дори ни изпрати подаръци — чай от „Фортнъм и Мейсън“ и шоколади. После леля се разболя и почина, аз му писах няколко пъти, но писмата ми все се връщаха. Вече се бях отчаяла, когато пристигна билетът за немския параход за Саутхамптън, и бележка от Нат, в която пишеше, че ще ме посрещне на пристанището. Но сега дори не съм сигурна, че той е написал бележката… — Теса спря разказа си, а очите й започнаха да парят. — Съжалявам, че започнах да се жалвам. Едва ли те интересува всичко това.

— Какъв човек е брат ти?

Теса погледна към Джем изненадана. Другите бяха питали в какво се е забъркал, за да попадне в сегашната ситуация, дали тя знае къде го държат Сестрите на мрака, дали той имаше същата дарба като нея. Но никой не я бе попитал какъв човек е.

— Леля винаги казваше, че е мечтател. Винаги живееше в мечтите си. Не се интересуваше как стоят нещата в момента, а как ще бъдат, когато има всичко, което иска. Когато имаме онова, което искаме ние — внезапно се поправи тя. — Обичаше да играе хазарт. Според мен не можеше да си представи, че ще загуби. Все пак си бе, както казах, мечтател.