Ангел с часовников механизъм

След като се лута дълго време в редица еднакви на вид коридори, по случайност Теса видя позната кръпка на един от безкрайните гоблени и се сети, че вратата към спалнята й трябва да е във въпросния коридор. След няколко опита на принципа проба-грешка, тя щастливо затвори правилната врата след себе си и спусна резето.

В мига, в който отново бе облечена с нощницата си и шмугнала се под завивките, тя отвори „Кодекс на ловците на сенки“ и започна да чете. „Никога няма да ни разбереш, като четеш за нас“, бе казал Уил, но това нямаше значение. Той не знаеше какво означават книгите за нея, че те бяха символ на истината и смисъла, а тази конкретно признаваше, че тя съществува и по света има други като нея. С тази книга в ръце Теса чувстваше, че всичко, което й се е случило през последните шест седмици, е истинско — по-истинско от самото преживяване.

От Кодекса Теса научи, че всички ловци на сенки произлизат от архангел на име Разиел, който дал на първия от тях книга, наречена „Сивата книга“, и написан на „езика на небесата“ — черните рунически символи, които покриваха кожата на ловците на сенки като Шарлот и Уил. Знаците бяха татуирани върху тях с острие на име стили, странен, подобен на писалка предмет, с който бе видяла Уил да чертае нещо върху вратата в Къщата на мрака. Знаците помагаха на нефилимите по всякакви начини — лекуваха ги, даваха им свръхестествени сила и бързина, възможност да виждат в тъмното, и дори им позволяваха да се крият от очите на мунданите с магически прах. Ала тези дарове не бяха достъпни за всеки. Татуирането на знаци върху долноземец или човек можеше да бъде изключително мъчително, а резултатът да доведе до лудост или смърт.