Ангел с часовников механизъм

— Не. Беше чудесно. Най-хубавото нещо, което съм чувала, откакто пристигнах в този отвратителен град.

— Лондон не е отвратителен — възрази Джем, — просто трябва да го опознаеш. Някой ден може да се разходим из града. Ще ти покажа красивите му части. Местата, които обичам.

— Хвалиш чудесния ни град, а? — намеси се висок глас.

Теса се завъртя и видя Уил, подпрял се на рамката на вратата. Светлината от коридора осветяваше мократа му коса в златисто. Подгъвът на тъмното палто и черните ботуши, които носеше, бяха изкаляни, сякаш току-що се е върнал от разходка, а бузите му бяха зачервени. Както винаги, бе гологлав.

— Хубаво те гледаме тук, не мислиш ли, Джеймс? Съмнявам се, че към мен биха се отнасяли така добре в Шанхай. Я ми припомни, как наричахте британците там?

— Янг жуци — каза Джем, който не изглеждаше изненадан от внезапната поява на Уил, — чуждоземни дяволи.

— Чу ли това, Теса. Аз съм дявол. Както и ти.

Уил се отблъсна от рамката на вратата и бавно влезе в стаята. Отпусна се в единия ъгъл на леглото и започна да разкопчава палтото си. То имаше елегантно парче от синя коприна, прикрепено за раменете.

— Косата ти е мокра — каза Джем, — къде си ходил?

— Тук, там и навсякъде — ухили се Уил. Въпреки че отново се движеше с обичайната си гъвкавост, в движенията му имаше нещо странно — бузите му пламтяха, очите му блестяха…

— Пиян си до козирката, а? — попита топло Джем.

Уил небрежно махна с ръка.

— А, не, съвсем не.

Ох, помисли си Теса. Пиян е. Достатъчно пъти бе виждала собственият си брат опиянен от алкохола, за да познае симптомите. Почувства се някак си разочарована.

Джем обаче се ухили.

— Къде си ходил пак? В „Синия дракон“? В „Русалката“?

— В „Дяволската кръчма“, ако искаш да знаеш — въздъхна Уил и се облегна на една от стойките на леглото. — Такива планове имах за вечерта. Исках да се напия до припадък и да докопам някои по-свободомислещи девойки. Но уви, нещата се объркаха. Скоро след като бях обърнал третото си питие, към мен се приближи малко сладко детенце, което продаваше цветя. То поиска две пенита за маргаритка. Цената ми се стори височка, затова отказах. Веднага след това момичето се опита да ме ограби.

— Малко момиче се е опитало да те ограби? — попита Теса.

— Абе, всъщност не бе малко момиче, а гадно злобно джудже, наричат го Найджъл Шестопръстия.

— Колко лесно е да попаднеш в заблуда — отбеляза Джем.

— Хванах го, докато бъркаше в джоба ми — каза Уил, размахвайки татуираните си, тънки ръце. — Разбира се, не можех да позволя такова нахалство. Затова се сборичкахме. Тъкмо взимах надмощие, когато Найджъл скочи на бара и ме удари в гръб с кана, пълна с джин.

— Аха — каза Джем, — ето защо косата ти е мокра.

— Бе хубава, честна битка, но собственика на кръчмата не се съгласи с това мое виждане. Изхвърлиха ме. Не мога да се върна до края на нощта.

— И по-добре — безжалостно каза Джем, — радвам се, че всичко е както обикновено. За момент се притесних, че си се върнал по-рано, за да видиш дали съм добре.