Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Можеше да види и Софи в огледалото. Лицето й бе извърнато така, че белязаната буза се отразяваше. На дневна светлина изглеждаше още по-ужасно, като красива картина, която някой с нож е нарязал на ивици. На Теса й се искаше да попита какво се е случило, но знаеше, че не бива. Вместо това каза:
— Много съм ти задължена, че ми помагаш да се облека.
— Радостна съм да помогна, госпожице — тонът на Софи не издаваше нищо.
— Само исках да попитам… — започна Теса и усети как Софи се напрегна. Смята, че ще я попитам за лицето й, помисли си Теса. Но всъщност каза: — Тонът, с който се обърна към Уил снощи…
Софи се засмя, кратко, но от сърце.
— Мога да държа на господин Херондейл какъвто тон искам и когато искам. Това беше една от уговорките ни при наемането ми.
— Шарлот те оставя да поставяш условия?
— Не всеки може да работи в Института — започна да обяснява Софи. — Трябва да имаш Зрението. Агата го има, както и Томас. Госпожа Брануел ме взе веднага щом разбра, че и аз го имам, тъй като от години търсеше прислужница за госпожица Джесамин. Тя ме предупреди, че господин Херондейл вероятно ще се държи грубо и невъзпитано. Каза ми, че и аз мога да се държа грубо и никой няма да има нищо против.
— Е, той има нужда някой да бъде груб с него. Самият той е груб с всички.
— Вероятно и госпожа Брануел си е помислила същото — усмихна се Софи.
Теса видя усмивката й в огледалото. Софи изглеждаше чудесно, щом се усмихнеше, въпреки белега.
— Ти харесваш Шарлот, нали? — попита Теса. — Тя изглежда много мила.
Софи сви рамене.
— В предишната къща, в която работех, господин Аткинс — така се казваше господарят — следеше всяка свещица и всяко сапунче. Трябваше да използваме и последната стружка на сапуна, преди да получим нов. Но госпожа Брануел ми дава нов сапун, когато поискам.
Тя изрече това все едно е най-голямото свидетелство за характера на Шарлот.
— Предполагам, че Институтът разполага с много пари — каза Теса, мислейки си за красивите мебели и импозантността на мястото.
— Може би. Ала съм кърпила достатъчно рокли за госпожа Брануел, за да знам, че тя не купува нови.
Теса помисли са синята дреха, която Джесамин бе носела предишната вечер.
— Ами госпожица Лъвлис?
— Тя си има пари — отговори мрачно Софи. Сетне се отдръпна от Теса. — Ето. Готова сте.
Теса се усмихна.
— Благодаря ти, Софи.
Когато Теса отиде в трапезарията, другите вече закусваха. Шарлот бе облечена с обикновена сива рокля и си мажеше филия с мармалад. Хенри се бе скрил наполовина зад вестник, а Джесамин хапваше на малки хапки овесена каша. Уил усърдно нагъваше бекон с яйца. За човек, който твърди, че е пил цяла нощ, според Теса това бе странно.
— Тъкмо за вас приказвахме — каза Джесамин, докато Теса сядаше, и побутна една сребърна чиния по масата към нея. — Бекон?
Теса взе вилицата си и се огледа напрегнато.
— Какво сте приказвали за мен?
— Какво да правим с теб, разбира се. Долноземците не могат да се нанасят в Института за постоянно — каза Уил. — Според мен трябва да я продадем на циганите от Хемпстед Хийт21 — добави той, като се обърна към Теса. — Чувал съм, че купуват жените като коне.
— Уил, стига! — вдигна поглед от закуската си Шарлот. — Това е нелепо.
Уил се облегна на стола си.
— Права си. Няма да я купят. Твърде е хилава.
— Достатъчно — каза Шарлот. — Теса ще остане. Ако не заради друго, то, защото сме в средата на разследване, за което имаме нужда от нейната помощ. Вече изпратих съобщение до Клейва, в което ги уведомявам, че ще я подслоним, докато историята с клуб „Пандемониум“ не бъде разнищена изцяло и не намерим брат й. Нали, Хенри?
— О, да — каза Хенри, сваляйки вестника — „Пандемониум“ е първата ни задача. Определено.
— Няма да е зле да кажеш и на Бенедикт Лайтууд — заяви Уил. — Знаеш го какъв е.
Шарлот леко пребледня и Теса се зачуди кой ли може да е този Бенедикт Лайтууд.
— Уил, бих искала да посетите отново къщата на Сестрите. Сега тя е изоставена, но според мен е добре да я претърсим за последно. Бих желала да вземеш Джем със себе си…
21
Голям парк в Лондон. — Бел.ред.