Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— А останалите осем процента?
— Именно тези осем процента се оказали проблем за моя клиент, но тогава той не подозирал нищо. Тъй или иначе, те веднага попълвали бройката с нови хора на мястото на изписаните, докато за осемнайсет месеца около хиляда души изкарали курс на лечение с тарван. Резултатите надминали всички очаквания. Моят клиент вече подушвал печалби в размера на милиарди. При това без никаква конкуренция. Нито една друга фирма не разработвала подобен препарат. Повечето фармацевтични компании се били отказали още преди години да търсят лекарство за наркоманията.
— А каква била следващата им грешка?
Макс помълча за миг, после каза:
— Много са.
Чу се звънецът на вратата; обедът им пристигаше. Един келнер вкара количка с храна и пет минути се суети с чиниите и приборите. Клей стоеше до прозореца и гледаше замислено, с невиждащи очи, към Уошингтън Монюмънт. Най-после Макс даде бакшиш на човека и го изпрати до вратата.
— Гладен ли сте? — запита той.
— Не. Продължавайте. — Клей свали сакото си и седна на стола. — Мисля, че най-хубавото предстои.
— Хубаво или лошо, зависи от гледната точка. Следващата им грешка била да докарат цирка в Щатите. Оттук нататък играта загрубяла. Моят клиент бил избрал трите места за клиниките така, че на едното да живеят главно европейци, на другото азиатци и на третото латиноси. Трябвало му и място с чернокожи.
— Във Вашингтон има достатъчно.
— Същото си казал и моят клиент.
— Лъжете ме, нали? Кажете ми, че не е истина.
— Веднъж вече ви излъгах, мистър Картър. И обещах да не го правя повече.
Клей бавно се изправи на крака и отново пристъпи към прозореца. Макс го наблюдаваше внимателно. Храната изстиваше, но и двамата не забелязваха. Времето сякаш беше спряло.
Изведнъж Клей се обърна и запита:
— Текила, нали?
Макс кимна и каза:
— Да.
— А също и Уашад Портър.
— Да.
Мина цяла минута. Клей скръсти ръце и се облегна на стената с лице към Макс, който приглаждаше мустаците си.
— Продължавайте.
— При около осем процента от пациентите нещо се обърква — каза Макс. — Моят клиент няма представа какво и как, нито пък кои са в рисковата група. Но тарванът по някакъв начин ги кара да стават агресивни и да искат да убиват. Просто и ясно. След около сто дни нещо в мозъка им превърта и ги обзема неудържима кръвожадност. Няма значение дали преди са били предразположени към насилие, или не. Нито пък имат значение възрастта, полът, расата и така нататък.
— Дотук имаме осем убити.
— Поне толкова. Но в бордеите на Мексико Сити трудно се води статистика.
— А във Вашингтон колко са?
Беше първият въпрос, на който Макс не отговори направо.
— След малко ще стигнем и до това. Нека да завърша. Няма ли да седнете? Не ми е приятно да ви гледам от долу на горе, докато говоря.
Клей се подчини и седна.
— Следващата им грешка е била да заобиколят Агенцията по храните и лекарствата.
— Естествено.
— Моят клиент има много високопоставени приятели в този град. Той е опитен в купуването на политици чрез щедри дарения за предизборните им кампании, в осигуряването на фиктивни работни места за съпруги, приятелки и бивши секретарки, както и във всички номера, на които са майстори богатите корпорации. Така че била сключена мръсна сделка, в която били замесени големи хора от Белия дом, от Държавния департамент, от Агенцията за борба с наркотиците, от ФБР, както и от една-две други федерални агенции. Разбира се, нямало нищо черно на бяло, никакви пари, никакви подкупи. Моят клиент просто успял да убеди достатъчно хора, че препаратът „Тарван“ имал всички шансове да спаси света, ако му бъдело разрешено да го изпробва в още само една човешка лаборатория. Тъй като на АХЛ са нужни две до три години за първоначално одобрение и тъй като моят клиент и без това имал приятели в Белия дом, сделката била сключена. После въпросните големци, чиито имена нямат значение, намерили начин да вкарат тарвана контрабанда в няколко подбрани клиники за рехабилитация във Вашингтон, всичките на бюджетна издръжка. Ако препаратът покажел добри резултати и тук, Белият дом и останалите важни хора щели да принудят АХЛ да го одобри по най-бърз начин за производство и продажба.
— Когато се е сключвала тази сделка, вашият клиент знаел ли е за осемте процента?
— Не мога да кажа. Моят клиент не споделя всичко с мен. Нито пък аз му задавам излишни въпроси. Задачата ми е друга. Тъй или иначе, подозирам, че моят клиент не е знаел за осемте процента. Иначе едва ли би поел риска да провежда експериментите си и тук. Просто събитията са се развили прекалено бързо, мистър Картър.