Тайнственият убиец

20

Спасение след големи мъки

Майк Бриксан се приготви за последна и безполезна борба. Внезапно, за голямо негово учудване, маймуната се спря. Нейното тихо цвъртене премина в силно фучене. Тя се изправи в цялата си височина и удари с ръка косматите си гърди.

Майк долови особен шум, приличен на шипенето на пара. Учуден, той се огледа и неочаквано на върха на зида забеляза един свит човек, когото Майк веднага позна. Това беше туземецът, когото Майк беше видял през деня в Чайчестер. Заплашителните удари на маймуната ставаха все по-чести. Изведнъж Майк съгледа в ръката на туземеца бляскаво закривено острие — меч, такъв, какъвто висеше над камината в стаята на Грегори Пене.

Докато Майк стоеше още като втрещен от страх и объркване, туземецът скочи на земята. С почти човешки вид на уплаха, Баг побягна. Майк проследи страхотната му фигура, докато изчезна в тъмнината.

— Приятелю мой! — каза Майк на холандски — вие се явихте точно навреме — и той се обърна, но чужденецът беше изчезнал, сякаш земята го беше погълнала.

Майк постави ръка над очите си, за да затули светлината от звездите, и на достатъчно далечно разстояние съгледа една тъмна фигура, която се промъкваше в сянката на стената. В първия момент детективът искаше да го настигне и разпита, но се обърна, с мъка се покатери по зида и скочи на отвъдната страна. След това подреди вещите си и тръгна покрай зида чак до парковата врата на Гриф Товер. Смело той се упъти към къщата, подсвирквайки си.

Минавайки през открития двор пред къщата, той не забеляза никого. Тогава той се обърна към същото място, където беше скочил от прозореца, и след кратко претърсване намери пистолета си.

Преди да си тръгне, Майк реши да се увери, че Стела Мендоза е в безопасност. Колата й чакаше вън на пътя. Майк посегна към звънеца, но дочу стъпки в хола и се ослуша. Нямаше съмнение, че едното лице от двамата души в хола е Стела Мендоза. Майк се дръпна към храсталака и се скри.

Стела Мендоза излезе, а след нея сър Грегори. Един незапознат с обстоятелствата човек не би могъл нищо особено да долови от разговора им.

— Лека нощ, Грегори — каза тя приятелски. — Утре пак ще те посетя.

— Ела на вечеря — отвърна Пене — и доведи приятеля си. Да те изпратя ли до колата ти?

— Не, благодаря — каза тя бързо.

Бриксан я проследи с поглед, докато изчезна. В това време тежката врата на Гриф Товер се затвори — дрънченето на веригите показваше, че за тази нощ тя е окончателно затворена.

Къде беше Фос? Ако е бил тук, навярно е излязъл по-рано. Бриксан почака още малко, докато всичко утихна, след това на пръсти се промъкна по насипаната с чакъл алея и Проследи Стела. Майк се поозърна и за туземеца, но никъде не можа да го види. Внезапно той си спомни, че е забравил стълбата, върна се и я намери на същото място, където я беше оставил. Майк я разглоби и прибра в раницата си, а 15 минути по-късно извади и мотоциклета от скривалището.

От една от стаите на мистер Лонгвал излизаше жълтеникава светлина. Майк се канеше да отиде при него с надежда, че старият човек ще може да му даде сведения за момичето с кръглото лице от най-горната стая на кулата, но изведнъж реши да се върне в квартирата си. Малкото нощно претърсване не го задоволяваше. Кулата не разкри никаква страшна тайна, поне съвсем не това, което той очакваше. По всичко личеше, че момичето е затворено, след като е било отвлечено от Грегори и доведено в Англия с яхтата му. Такива случаи имаше доста. Дори преди няколко седмици съдът беше разгледал един напълно идентичен случай. Но тази история не беше толкова съществена за Майк, че да пожертва нощната си почивка.