Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Майк се изкъпа, изпи чаша какао и преди да легне, размисли върху всичко случило се през деня. Той започваше да вярва, че загадката с Главореза няма да се разреши така лесно, както предполагаше в началото. Колкото повече мислеше, толкова по-недоволен ставаше. Най-после, след като се упрекна за нерешителността си, той загаси лампата и легна.
Майк спа до късно сутринта, когато едно неочаквано посещение го събуди. Той се изправи в леглото и разтърка очите си.
— Или сънувам, или това е Стейнс — каза той.
Майор Стейнс се усмихна приветливо.
— Буден сте и не сънувате — отговори той.
— Случило ли се е нещо? — попита Майк и скочи от леглото.
— Нищо особено. Снощи имаше танцова забава, която продължи до късно през нощта, а тази сутрин един ранен влак потегли насам. Тогава реших да се накажа за моя лекомислен живот и дойдох тук, за да проверя до къде са стигнали нещата с изясняването на мистерията Илмар.
— Мистерията Илмар? — Майк смръщи чело. — Та аз съвсем забравих Илмар!
— Донесох ви нещо — каза Стейнс.
Той извади от джоба си изрезка от вестник. Майк я взе и прочете:
„Не са ли душевните ви и телесни болки неизлечими? Колебаете ли се на прага на бездната? Липсва ли ви смелост? Пишете на благодетеля. Кутия…“
— Какво значи това? — попита Майк замислено.
— Тази изрезка е намерена в една стара жилетка, която Илмар е носил няколко дни преди изчезването си. Жената на Илмар претърсила всички негови дрехи, преди да ги продаде, при което е намерила тази изрезка. Обявлението е излязло в „Морнинг телеграм“ от 14 този месец, значи 3–4 дни преди Илмар да изчезне. Номерът на кутията в края на обявлението е кутия в редакцията на вестника, където се събират отговорите. От редакцията се осведомих, че за „благодетеля“ били изпратени четири писма. Узнахме, че същият „благодетел“ бил наредил писмата да се отнасят в една вестникарска будка в Стибингтон стрийт, откъдето една жена ги взимала. По-нататък не можахме да проследим следата. Подобни обявления се оказаха и в други вестници. Тук обаче писмата се адресират в южната част на Лондон, откъдето вероятно са били събирани от една и съща жена. При всяко ново обявление лицето променя адреса, на който се изпращат отговорите. По отношение на жената узнахме, че никой от съседите й не я познава добре. Тя не общувала с никого и както разказва съдържателят на будката била малко нещо ненормална — постоянно мърморела и си говорела нещо. Нарича се Стивънс, поне под това име е известна. Родом е от Лондон.
— Мислите ли, че обявата има връзка с убийството на Илмар?
— В това не сме напълно уверени. Може да се отговори и с „да“ и с „не“. Искам да подчертая обаче, че обявлението е съставено много особено и при тези обстоятелства буди подозрения. А какво е вашето мнение?
В продължение на един час Майк Бриксан говори, прекъсван от време на време от въпросите на майора.
— Много странна мисъл, бих казал почти фантастична — отвърна Стейнс сериозно. Ако сте сигурен, че сте попаднал на вярна следа, вървете направо към целта. Нека искрено, обаче, ви кажа — продължи той поверително — предчувствувах, че ще имате неуспех и тъй като не желаех впоследствие Скотланд Ярд да ни се смее, счетох за по-добре да дойда лично тук и да ви съобщя резултата от личните мои проучвания.
— Споделям напълно мнението ви — каза той след малко, като седнаха да закусват — че трябва да се пипа извънредно предпазливо. Случаят е много деликатен. Надявам се, че не сте съобщили на хората от Скотланд Ярд подозренията си.
Майк поклати отрицателно глава.
— Недейте ги съобщава — каза Стейнс. — Те веднага ще вземат да арестуват човека, когото подозирате, а с това ще се отнеме всяка възможност да се съберат пълни доказателства. Нали вие вече сте претърсили къщата?
— Не напълно. Направих само един повърхностен преглед.
— Има ли зимници?
— Предполагам, че има — каза Майк. — Обикновено този тип къщи имат зимници.
— Съседни къщи?
Майк поклати глава.
— Къщата е изолирана.
Майк тръгна с шефа си към гарата. По пътя майорът му каза, че се връща много по-обезнадежден, отколкото беше дошъл.