Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— През последните няколко години Алекс е нов човек — вметва Мартин като екскурзовод. — Мина през мрачни времена и сега се завръща.
Милият стар Мартин. Какъв оптимизъм. Да, наистина минах през Ада. Но и той, и Кефи, и аз, и призракът на майка ми знаем, че още съм там.
Имах ужасна слава. Сигурно и досега си я имам. Трошах ребра за нищо. Беше трудно да предположиш какво ще ме вбеси. Дори аз не можех да кажа през повечето време. Вкиснех ли се, ме избиваше на насилие. Лявото ми кроше е силно, все едно те е фраснала тухла, поне така разправят. Понякога просто избухвам. От пандизчиите така се държаха само дрогите. Ако изпитваха наркотичен глад, а нямаше доставки, направо побесняваха. Аз обаче не съм наркоман. И това вероятно ме прави по-страшен. Това е трезвото ми състояние. Наранявах се. Удрях главата си. Защото не ми харесваше онова, което е в нея. Гасях цигари в дланите си. Те се подуваха като подпухнали очи. Режех краката си. По крака има много плът: бедрата, коленете, глезените. Колкото щеш възможности. В „Шрусбъри“ острието е по-ценно от рубин, но не е невъзможно да си го набавиш.
— Вие двамата ще се опознаете с времето — казва Мартин.
— О, не се и съмнявам — отвръща надзирателят Андрю.
Притеснен, Кефи гледа как напрежението се покачва. Знае какво става. Виждал го е и друг път. Случва се някой от копоите да хвърли зъб на някого от нас — и край. Всичко тръгва на зле и никога не се оправя.
Екскурзоводът прави още един опит за помирение.
— Алекс е боксьор. Нашият спортист. В училище е спечелил медал.
Нелепо е да казва точно това в моя защита и е излишно да уточнявам, че никой не се смее. Иска ми се да благодаря на Мартин, че се е застъпил за мен, но ако отклоня очи от младия надзирател дори за миг, ще бъда уязвим.
Той трябва да види, че не съм слабак. За последен път бях такъв преди двайсет години. Бях малко момче, избягало от обрязването си на високо дърво. Не помогна. Оттогава никога не съм бил слаб. Грешал съм. Адски съм грешал. Но не съм бил слаб. Затова не трепвам. Окото ми немигва. Продължавам да гледам право в очите този Андрю, който се е втренчил в мен вероятно по същите тъпи причини.
После двамата си тръгват.
Събуждам се рязко посред нощ. В началото си мисля, че е дошла майка ми. Но колкото и да опитвам, не чувствам присъствието й. Няма шумолене, няма едва доловимо сияние. В килията е само Кефи, който хърка, пърди, скърца със зъби и се бори със своите си бесове.
Сядам на леглото и се оглеждам, за да разбера какво все пак ме е събудило. И тогава виждам хартията на пода. Някой явно я е пъхнал през решетките на вратата. Взимам я в съвсем слабата светлина, проникваща от коридора. Изрезка от вестник. „Дейли Експрес“.
2 декември 1978 година
В Северен Лондон 16-годишно момче от турско-кюрдски произход е наръгало майка си до смърт, в акт от т.нар. «убийства на честта». Искендер Топрак пробол с нож Пембе Топрак пред семейната къща на «Лавендър Гроув» в Хакни.
Както се твърди, 33-годишната жена, майка на три деца, е имала извънбрачна връзка. Според съседите, макар и все още женени, Адем и Пембе Топрак вече не живеели заедно. «Ала когато бащата отсъства, честта на майката се пази от най-големия син, в този случай Искендер» — обясни свидетел. От полицията разследват дали тийнейджърът, който още е на свобода, е действал сам, или е използван като пионка в общ план за убийство, разработен от други роднини.
Говорителка на Скотланд Ярд заяви пред «Таймс», че случаят не е нито първият, нито последният във Великобритания и Европа. Тя съобщи, че в момента се разследват 150 смъртни случая, които вероятно са свързани с убийство на честта. «За съжаление, броят може да е още по-голям, тъй като не за всички случаи се съобщава в полицията — продължи говорителката. — Роднините и съседите знаят повече, отколкото признават. Най-близките на жертвата премълчават ценна информация. В съвременното общество това е раково образование, което го разяжда все повече, ако отчетем, че в много общности семейната чест се смята за по-важна от щастието на индивида» — допълни говорителката.“