Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Кой е този човек? — пита Кефи и сочи стената.
— Велик илюзионист. Най-добрият.
— Сериозно?
— Да, и досега не са разгадали някои от фокусите му.
— Можел ли е да накара човек да изчезне?
— Можел, е да накара цял слон да изчезне.
— Еха! Кефи, човече!
Прекарваме следобеда в приказки за Худини, главите ни са пълни с истории, а в случая на Кефи — и с дрога. И аз обичам да свивам по някой джойнт от време на време. Но толкова. Никакви хапове, никаква кока и хероин. Никога не съм опитвал, няма и да го направя. Нямам намерение да тръгвам натам. Напомня ли на Кефи, че трябва да се откаже, той захапва палеца си и започва звучно да го смуче.
— Не съм бебе.
— Затваряй си плювалника!
Той, наркоманът му с наркоман, се хили като хлапак. Но не продължава. Знае, че е единственият, който може да разговаря така с мен, и внимава да не прекрачва чертата.
Малко след вечерната проверка се появява Мартин, води нисък набит надзирател, когото не сме виждали досега. Мъжът е с трапчинка върху брадичката и коса, толкова черна, че се питам дали не я боядисва.
— Надзирателят Андрю Маклафлин, днес му е първи ден тук. Посещаваме някои килии.
Скоро Мартин ще се пенсионира и иска да е сигурен, че ще се отнасяме с уважение към младежа, постъпил на негово място. Настъпва неловко мълчание, сякаш всички се смущават и не знаят какво да кажат. Най-неочаквано погледът на Мартин се приземява върху плаката зад мен.
— На кого му хрумна? — прошепва той и без да чака отговор, се извръща към мен. — На теб, нали?
Мартин не става за актьор. Вече е виждал плаката. Ако не беше минал през одобрението му, изобщо нямаше да го получа. Но сега се държи сякаш го вижда за пръв път. Просто иска да покаже на новото момче, че може и да е на пенсионна възраст, но не му убягва нищо. Заявява, че през всичките тези години е виждал мъжете да слагат по стените какви ли не снимки: на съпругите и семейството, на светци, на кинозвезди, футболисти и състезатели по крикет, мацки от „Плейбой“… но Худини, това вече било върхът.
— Може би полудяваш — казва Мартин с усмивка.
— Може би — отвръщам.
Надзирателят Андрю се приближава и души въздуха около мен — точно като хрътка, попаднала на следа.
— Или подготвя бягство. Худини е знаел как да се измъква.
Това пък откъде дойде? Вената върху челото ми тупти едва доловимо.
— За какво ми е да бягам?
— Точно така — пита Мартин и очите му изведнъж стават малко по-студени. — За какво му е? — После се извръща към новия надзирател и обяснява: — Алекс е тук от седемдесет и осма. Остават му само две години.
— Една и десет месеца — поправям го аз.
— Да — казва Мартин и кима, сякаш това обобщава всичко.
По лицето му, както обикновено, са изписани няколко чувства, които си оспорват надмощието: смесица между отвращение и уважение. Отвращението си е там още от първия ден и не е изчезвай никога: презрение към човека, извършил най-страшното престъпление и опропастил единствения живот, който Бог му е дал. Уважението дойде много по-късно, при това най-неочаквано. Имаме си история двамата с Мартин.
Лицето на надзирателя Андрю обаче е друга работа.
— Май го знам твоя случай — отсича той. — Помня, че четох за него и се питах — как е възможно някой да постъпи така със собствената си майка.
Осъзнавам, че сме на една възраст. И не само това. Замесени сме от едно тесто. Нищо чудно, преди да навършим двайсет години, да сме ходели по едни и същи кръчми, да сме целували едни и същи момичета. Обзема ме възможно най-странното чувство, сякаш се оглеждам в криво огледало. Андрю е мъжът, който можеше да стана, ако бях поел по различен път. А аз съм затворникът, в който той е щял да се превърне, ако не бе успял да се покрие в последния момент.
— Четиринайсет години, а? Какъв срам — казва той.
Мартин кашля нервно. Не се прави така — да напомняш мимоходом на някого за престъплението му, все едно си говорите за времето. Правиш го само ако ножът опре до кокала. Иначе никой не напомня на никого какво е ставало преди. Така и така, който лежи на топло е затворник на миналото си.