Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
Бих умряла.
Не го казах. Това щеше да означава да изкуша един бог, който не обича да заема второ място в ничие човешко сърце. Но загрубялата от меча ръка на Ариус се плъзна през косата ми, сякаш за да почувства мислите ми с пръстите си, и тогава ме притисна толкова силно до себе си, че не ми остави място за нищо друго, освен за радост.
– Ариус? – прошепнах в мрака.
Не получих отговор. Усетих шепота на диханието му върху голото си рамо.
Внимателно, за да не го събудя, се обърнах с лице към силните му гърди. Затворих очите си в тъмнината. И заговорих тихо на иврит, езика на детството ми.
– Ариус. Ариус, Ариус, Ариус, обичам те. Обичам те. Обичам начина, по който потъркваш белега на ръката си, когато си нервен. Обичам начина, по който превръщаш меча в жива част от тялото си. Обичам начина, по който впиваш изгарящия си поглед в мен, сякаш винаги ме виждаш за първи път. Обичам черната жилка в теб, която иска да убие целия свят, и меката жилка, която след това съжалява. Обичам начина, по който се смееш, сякаш си изненадан, че изобщо можеш да се смееш. Обичам начина, по който ме целуваш, докато остана без дъх. Обичам начина, по който дишаш и говориш, и се усмихваш. Обичам начина, по който ме оставяш без въздух, когато ме прегръщаш. Обичам начина, по който превръщаш смъртта в танц. Обичам недоумението, което виждам в очите ти, когато осъзнаеш, че си щастлив. Обичам всеки мускул и костица от твоето тяло, всеки, всеки трепет и частичка от душата ти. Обичам те толкова, че не мога да го изрека на глас на дневна светлина. Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Аз вдишах аромата на косата му, усетих допира на кожата му. Обгърнах го целия с ръце. И най-накрая промълвих молитвата:
– Господ да те пази!
И заспах.
Глава седма
– Един срещу шестима! – Лепида елегантно си вееше с едната ръка. – Нямам търпение! Богове, кога най-сетне ще избият тия зебри, за да стигнем до забавната част?
Ръцете ми трепереха, докато ѝ наливах вино. Като в просъница чувах рева на тълпата, свистенето на камшиците на арената, животинските звуци на ужас. Игрите Агоналии са в чест на бога с две лица – Янус, които откриваха всяка нова година. Ловът на диви зверове беше в разгара си долу на арената, зебри на райета бяха преследвани от отряди мъже с копия. Но зебрите бяха просто прелюдия към голямото забавление: Ариус Варварина срещу шестима испанци.
Един срещу шестима, крещях вътрешно. Един срещу шестима!
Лепида беше убедила баща си да бъде така.
– Знам, че е срещу правилата – беше изгукала тя, – но пък каква битка ще бъде! Тълпите обожават отчаянието!
– Победи ги! – Аз сграбчих лицето на своя любим между дланите си тази нощ и усетих, че тонът на гласа ми се повишава. – Обещай ми, че ще живееш! Обещай!
Той ме прегърна силно, люби ме страстно, но не обеща. Твърде мъдър беше. След два месеца и половина с него и аз трябваше да съм твърде мъдра.
– Теа, побързай с това вино!
Подадох ѝ бокала с вледенени пръсти. На арената извличаха мъртвите зверове с гребла, а обедните екзекуции напредваха бързо. Подготовка за Ариус и испанците. Посегнах под туниката си за избелялата панделка, която бях закачила на врата си тази сутрин. На нея висяха дузина талисмани и медальони със заклинания, за да предпазват от насилствена смърт. Закупени от стари гадатели и астролози, вещици и ясновидци, за да откупя живота на любимия си.
Неясно чух гласа на говорителя на игрите:
– … доведохме ви… победителите от Лузитания… ИСПАНСКИТЕ ДИВАЦИ!
Те се втурнаха навън под вълна от аплодисменти: шестима яки и свирепи бойци със саби, блестящи на слънцето, с поклащащи се лилави пера, покланяха се, махаха и дефилираха наперено пред тълпата. Дъхът им образуваше бял облак в студа.
Толкова много! Господи, толкова са много!
– … и сега… от дивите гори на Бригантия… непобеждаваният досега… АРИУС ВАРВАРИНА!
Бяха му предоставили малка платформа, от която да се сражава, нещо, което да компенсира неравенството, и той скочи върху нея с високо вдигнат щит. Напълно спокоен, безразличен към бурните овации, които се изливаха отгоре му, безразличен към студа. Но изглеждаше толкова дребен до тази ужасна пасмина испанци! Толкова ужасно смъртен! Помислих си за Версенжеторикс Непобедимия, който в края на краищата се беше оказал не чак толкова непобедим и бе загинал на арената като животно.
Тръбите затръбиха за начало. Испанците се разпределиха от всички страни на платформата. Като един, тълпата по скамейките се надигна напред, крещейки окуражителни думи. Сърцето ми падна в стомаха като камък.