Господарката на Рим

– Сигурна съм, че не се разбират. От гладиатор на съдържател на таверна! Теа, винаги съм си знаела, че имаш лош вкус. Всъщност… – Тя се извърна и ме погледна. – Я си повдигни косата от врата. Богове, имаш синина, каква страст!

– Обича ме с животинска страст… – промърморих на гръцки и скрих една усмивка на глупаво щастие.

Тя я долови и нещо в лицето ѝ разкри раздразнението ѝ.

– Тичай тогава в крайните квартали! – рече троснато и се обърна към огледалото си.

Твърде близко, помислих си, като оставях гребена. Но пред Ариус същата вечер само се засмях.

– Не се тревожи, пратих я по грешна следа. Може би е по-добре, че е забелязала. От сега нататък винаги, когато се измъквам заради теб, тя ще си мисли, че отивам при собственика на таверна.

– Та кой е този съдържател на таверна? – Той ухапа възглавничката на ухото ми. – Мога ли да го убия?

Би се в Колизеума две седмици по-късно. С един огромен мъж от Триновантия; близка и изтощителна борба. Сражаваха се с мечове около половин час. Бях неспособна да размахвам ветрилото от паунови пера, дори и ако от това зависеше животът ми, но Лепида беше твърде заета да се цупи, че да забележи вцепенената ми фигура.

– Наистина не разбирам защо всички вдигат такъв шум?! – намусено рече тя. – Той е просто един голям грозен варварин!

– Тълпите са сляпо влюбени в него – каза разсеяно Полий. – Трябва да признаеш, че е великолепен. Успя да постави триновантиеца на колене Но въпреки цялото презрително отношение на Ариус, докато прекрачваше през Портата на живота, той беше разкървавен и зашеметен. А някакъв глас в главата ми шепнеше: "Колко време остава, преди да бъде убит"?

Молих се във всички храмове в Рим. Посетих и вещици, и астролози, и гадатели. Похарчих всички монети, които бях изкарала с пеене, и купих шепи амулети. Коленете ми се протриха да се моля на всеки бог и богиня, за които някога бях чувала, а не бях чувала за малко. Ариус намираше усилията ми за много забавни или поне така се преструваше.

– Но ти вярваш само в един бог… – отбеляза той една нощ.

– Да, но моят бог е бог на евреите – отвърнах, като се сгуших до тялото му под бодливата завивка. – Той ще се грижи за мен, защото съм една от Избрания народ, но него ти не го интересуваш.

– И мен той не ме интересува – Ариус прокара длан нагоре по гърба ми и остави диря от приятни тръпки, – така че сме наравно.

– Кои са твоите богове? Бих могла да се моля на тях Той се подпря на един лакът и ме погледна с онзи момчешки поглед, който напълно заличаваше обичайното му каменно изражение.

– Имаме Епона. Богинята на конете.

– Какво общо има тя с Колизеума?

– Тогава Артио.

– Коя е тя?

– Богинята на гората. Също и на мечките – добави важно той.

– Бъди сериозен.

– Имаме и Сатаида. Тя е господарката на скръбта.

– Това е по-добре. Ще я помоля да те пази да не те убият и по възможност изобщо да не се меси в живота ми.

– Ти би скърбяла? – усмивката му се стопи.