Господарката на Рим

– Това е правилният дух! – потупа го по рамото вече задушаващия се Галий. – Прояви малко повече от него на арената, моля. Ти умееш, ох, а сега ме пусни, скъпо момче.

Колкото и омразно да му беше да признае, че Галий е прав, Теа наистина му влияеше зле. Не че ѝ го беше казал, но бе загубил яростта си. И все пак засега късметът не му беше изневерявал. Всеки път, когато пазачите на игрите извличаха падналия противник през Портата на смъртта, той си мислеше: още няколко седмици с Теа.

– Обзалагам се, че го казваш на всички жени – подкачи го тя една вечер, когато той го сподели. – "Още няколко седмици със Сулпиция, с Касандра, с Лепида".– Изпищя, когато той я прекатури по гръб и я затисна с ръце като мишле под лапите на котка.

– Не е имало други преди теб – прошепна в ухото ѝ – и няма да има след теб!

– Не е имало други преди мен? – Тя наклони глава с искрен интерес.

Ариус сви рамене. Нямаше нужда да казва на Теа за демона и какво му нашепваше той, че трябва да прави един мъж с една жена. Теа и демонът нямаха място в една и съща стая. Прокара ръка по лицето ѝ и вече не се страхуваше, че може да я нарани.

Някои вечери тя му пееше, слагаше главата му в скута си и милваше косата му, докато тананикаше мелодиите на Гърция, Иудея и Бригантия. Богатият ѝ алт резонираше в стомаха му, плъзваше нагоре по гръбнака и проникваше във всеки мускул на тялото му, докато не заспеше от музиката на ръцете и гласа ѝ.

– Магьосница – казваше ѝ той. – Този твой глас омайва!

Понякога лежаха с ръце, сплетени върху възглавницата между тях, тихи като каменните кръгове, които отбелязваха свещените места в Бригантия, а очите ѝ го поглъщаха целия.

– Какво мислиш? – питаше той, докато ръката му запомняше очертанията на бузата, шията, косата ѝ.

Тя винаги поклащаше глава и силно притискаше тялото си към неговото, така че между тях не оставаше никакво разстояние и те заспиваха, преплетени един в друг като корените на дърво. Когато той се будеше, очите ѝ вече бяха отворени, а устните – извити в усмивка, която го караше да потръпва от щастие.

Понякога тя с пръсти проследяваше картата от белези по тялото му: неравномерната решетка от камшични следи по гърба му, набръчканите следи от камъни и прорези по краката му, отчетливите линии от остриета и тризъбци по раменете му.

– А този? – питаше тя.

– Един роб ми счупи лакътя с кол.

– А този?

– Бой с ножове в Субура.

– А това?

– Татуировката на бойците на Галий. Би трябвало да представлява кръстосани мечове.

Теа се вторачи в нея.

– Прилича на кръстосани моркови.

Прокарваше пръстите си по белезите и татуировката му и сякаш ги заличаваше, така че той се чувстваше чист и млад и не прекалено огорчен, за да може да бъде щастлив.

– Ами на мен не ми допада особено – каза един тракиец на Ариус, като гледаше полюляващата се походка на Теа, докато тя излизаше на улицата. – Много са ѝ кльощави бедрата. Виж господарката ѝ, момичето на Полий – ето това е сочен залък!