Величие и падение на куртизанките

— Вие, влюбен! Вие?… Въобразявате си! — възрази кавалерът д’Еспар.

— Та се флюпиш на мойта фасраст, снам, че нема ништо по-змешно, но какво та прафиш? Така е!

— В някоя жена от висшето общество ли? — запита Люсиен.

— Но само безнадеждна любов може да накара барона да отслабне толкова много, защото той има с какво да купи всички жени, които желаят или могат да се продадат — забеляза дьо Марсе.

— Ас не поснафам тас шена — отговори баронът. — И ас мога та касвам това, сащото коспоша ди Нусинген е ватре, фаф салона. То тнес ас не снаял какво тофа люпоф. Люпоф?… Ас мисля, че това сначи та отслапнеш …

— А къде срещнахте тази млада невинност? — запита Растиняк.

— Сас кола фаф полунощ, фаф Фенсенската кора.

— Как изглеждаше? — запита дьо Марсе.

— Носеше шапка от бел гас, росова рокля, без шарп, бел воал… имаше лице сафсем като от Пиплията! И очи сешто оган, цвет на лице като фаф Ориента.

— Вие сте сънували! — засмя се Люсиен.

— Това е ферно, ас спал като саклан, саштото тофа било на фръщане от мой приятел на село…

— Сама ли беше? — прекъсна дю Тийе разказа на „риса“.

— Та — отвърна баронът със страдалчески глас, — ако не са счита етин унгарски фойник отсат на колата и една кафяфа шена…

— Люсиен като че ли я познава — викна Растиняк, тъй като улови някаква усмивка у любовника на Естер.

— Че кой ли не познава жени, готови да пресрещнат в полунощ Нюсенжан? — запита Люсиен, като се завъртя на петите си.

— Значи, не е жена, която посещава висшето общество — каза кавалерът д’Еспар, — защото иначе баронът щеше да познае лакея.

— Ас не фитял нея никате — отвърна баронът — и ето фече четиритесет тни как я търся сас полиция и фсе не намира.

— По-добре тя да ви струва няколкостотин хиляди франка, отколкото живота; на вашата възраст подобна страст е опасна, от нея може да се умре — каза Деплен.

— Та — отвърна му Нюсенжан, — храната не ми бонася, фастухат ми е небоносим. Ас отифа фаф Фенсенската кора та фитя кате сам я фитял!… Та, такаф мои шифот! Ас не мошал та се санимафа сас послетний саем: остафил на мои колеги, кои сашалили мен… Тафам етин милион, са та усная коа ти са шена и от тофа ас ште спечели, сащото не хотя фече на порсата… Питайти у дю Тийе.

— Така е — потвърди дю Тийе, — сделките го отвращават, променил се е, това е признак на умирачка.

— Приснак на люпоф — добави Нюсенжан, — са мен тофа е фсе сащо.

Наивността на този възрастен мъж, който не приличаше вече на рис и за пръв път в живота си откриваше нещо по-свято и по-възвишено от златото, трогна всички тези преситени от живота хора; едни се спогледаха усмихнати, други спряха върху него поглед, който сякаш казваше: „Един толкова силен човек да стигне дотам!…“ После, като продължаваха да обсъждат събитието, те се върнаха в салона. То наистина предизвика най-голямо учудване. Когато Люсиен й откри тайната на банкера, госпожа дьо Нюсенжан се разсмя; чул подигравките на жена си, баронът я улови за ръката, отведе я до един прозорец и й каза тихо: