Величие и падение на куртизанките

Отчаянието на една „каса“

— Няма да се отървем лесно от тогова — каза Блонде на Растиняк, когато Люсиен, по-хубав от всякога и възхитително облечен, влезе в салона.

— По-добре е да му станеш приятел, защото е опасен — отвърна Растиняк.

— Той ли? — запита дьо Марсе. — Аз признавам за опасни само хора, чието обществено положение е ясно, а неговото е по-скоро атакуемо! Да видим от какво живее той. Откъде е получил състоянието си? Сигурен съм, че има дългове за около шестдесет хиляди франка.

— Намерил е много богат покровител, който му желае доброто, в лицето на един испански духовник — отговори Растиняк.

— Ще се жени за по-голямата госпожица дьо Гранлийо — намеси се госпожица де Туш.

— Да, но за да осигури състояние на бъдещата си съпруга, от него искат да закупи земя с годишен доход тридесет хиляди франка, за което му е необходима сумата един милион, а тя не се намира в джоба на никой испанец — забеляза кавалерът д’Еспар.

— Скъпо е, защото Клотилд е доста грозна — каза баронесата.

Госпожа дьо Нюсенжан си позволяваше да нарича госпожица дьо Гранлийо с малкото й име, като че ли тя, която по баща бе Горио, властвуваше в това общество.

— Не — възрази дю Тийе, — дъщерята на една херцогиня никога не може да бъде грозна за нас, особено ако донесе на мъжа си титлата маркиз и дипломатически пост; най-голямата пречка обаче за тази женитба е безумната любов на госпожа дьо Серизи към Люсиен; навярно тя му дава и толкова пари.