Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Блуи пристъпи към тях и размаха една стодоларова банкнота. Индианецът спря да говори и го подкани да се приближи. Усмихнат, Блуи започна да говори на испански. Кат чу думата „amigos“ няколко пъти. Индианците започнаха да се споглеждат.
Без да сваля очи от индианците, Блуи извика през рамо:
— Колко гориво успя да налееш?
— Може би до половината.
Блуи продължи да говори. Беше започнал да прелиства стотарки, като броеше високо на испански. Един от индианците пристъпи, като поклащаше глава и взе парите. Мъжът с картечницата все още гледаше застрашително.
Блуи се обърна и тръгна към самолета.
— Стой тук с пушката. Ще обърна самолета и ще се махаме оттук.
Отиде зад самолета, натисна хоризонталния стабилизатор, отлепи носовото колело от земята и завъртя самолета около оста му. Насочи го в средата на пистата и се качи в кабината.
— Щом заработи двигателят, качвай се — извика той на Кат.
— Добре.
След секунда двигателят заработи. Кат, с лице към индианците, заобиколи самолета, като се усмихваше и им махаше с ръка. Те гледаха студено и подозрително. Скочи в кабината и самолетът потегли.
— Нямаме време за разгон — каза Блуи, като бутна лоста за газта докрай. — Надявам се тези копелета да не започнат да стрелят.
Олекотен от по-малкото количество гориво, самолетът набра скорост по късата писта и се вдигна леко във въздуха. От Кат се изтръгна една дълга въздишка.
— Окей — каза Блуи. — Имаме гориво за малко повече от час. Хайде да намерим Айдълуайлд. „Браво едно“, тук „Браво две“.
Кат беше изненадан, че някакъв глас отговори веднага:
— „Браво две“, тук „Браво едно“. На какво разстояние сте?
Блуи извика изненадан:
— Един момент.
Натисна един бутон на лорана.
— На едно-три-пет градуса и двадесет и две мили. Съжалявам за закъснението.
— Точно с колко закъснявате? — запита подозрително гласът.
Блуи погледна часовника си.
— Тридесет и една минути.
След известна пауза гласът каза:
— Добре. Кацането разрешено, „Браво две“.
Блуи и Кат се спогледаха.
— Това означава ли, че няма да стрелят по нас?
— Така изглежда — усмихна се Блуи.
Пет минути по-късно Блуи посочи право напред и извика:
— Виждам летището!
Кат погледна към дългата ненастлана писта и запита тихо:
— Колко струваше горивото?
— Хиляда долара. Нали не е много? — отвърна Блуи и спусна колесника.
— Евтино е — каза сериозно Кат.
11.
Някакъв човек им посочи място за паркиране. Там имаше шест други самолета — един ДЦ–3 и няколко по-леки двумоторни. Обърнаха самолета и го избутаха под една маскировъчна мрежа. Кат установи с изненада, че е стъпил на някаква настилка. Пистата беше покрита с тънък пласт пръст, което съвсем не беше естествено. Кат видя как изтеглиха една къща върху шаси в средата на пистата и тук-там поставиха храсти.
— Така е трудно да ги видят от въздуха — обясни Блуи. — Не вдигат маскировката, ако не те очакват, и всеки, който се опита да кацне, ще се удари в къщата.
Отправиха се към ниска сграда, покрита също с маскировъчна мрежа. Влязоха вътре и видяха един мъж, който ги погледна от бюрото си. Беше най-малко на седемдесет години, слаб и с тънка бяла брада.
— Здравей, Блуи — каза мъжът. Изглеждаше като човек, който не можеше да бъде изненадан от нищо. — Какво искаш?
— Здрасти, Мак. Гориво, кола за два дни и печати по документите ми — отвърна Блуи, като се строполи върху един разбит стол и се загледа във вентилатора над главите им.
— Колко гориво?
— Само за резервоарите на крилете. Мисля, около триста и шестдесет литра.
— Един бон в аванс и още пет като депозит за колата. За печатите можеш да се спазариш сам. Тук някъде има един капитан — старецът вдигна микрофона. Каза нещо на испански и гласът му прогърмя по високоговорителната уредба.
Блуи отброи остатъка от парите, които Кат му беше дал.
— Добре. Каква е колата?
— Има едно ново „Бронко“ отвън — каза Мак и му подхвърли ключовете. Удариш ли го, ще трябва да го купуваш, а е скъпо.
— Ясно.
Вратата се отвори и влезе един униформен офицер от колумбийската полиция. Кат се притесни, но Блуи стана, ръкува се и проведе кратък разговор на испански, след което се обърна към Кат: