Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
— Закъде заминаха Лала и Блу? А Джаксън? Мислиш ли, че ще се върнат за рождения ми ден?
— Едно ще ти кажа. — Клео спря и погледна Клаудин право в очите. Късното следобедно слънце се отразяваше в карамеловите й кичури и проясняваше топазените й очи. Може и да обичаше да е в центъра на вниманието, но несъмнено бе много красива. — Ако дотогава още не ми се е обадил, ще почна да обикалям от момче на момче. Или сме верни един на друг, или не. — С въздишка Клео тръгна отново. — Цялото това нещо е една ужасно голяма хапеща конска муха.
Клаудин също въздъхна. Обичайният свободен разговор с Клео беше по-приятен и от горещ душ в свободната от момчета територия на банята й. И нямаше значение, че разговорът повече приличаше на монолог, важното бе, че са заедно.
— Трябва да тръгваме! — изкрещя Клод, докато тичаше по поляната на Клео към тях. Все още не беше свалил жълто-зеления си футболен екип, а под мишница стискаше каската. — Намери ли ключовете?
Клаудин му ги хвърли.
— Какви ключове? — попита Клео, която мразеше да не е наясно с подробностите.
— Хайде, тръгвай — заповяда той и задърпа сестра си за ръката. Дланта му бе потна. Бузите му горяха. Миришеше на тиксо и пот. — Трябва да се връщаме в странноприемницата.
— Защо? — изви глас тя. Сега, след като отново се бяха сдобрили с Клео, й бе по-трудно да тръгне и отпреди.
— Треньорът ме е предал. Опитал се е да ми устрои капан. Няколко момчета от отбора ме предупредиха преди мача и аз избягах. Сега ме търси.
Клаудин отново се зачеса по врата.
— Но още дори не сме обсъдили украсата и…
— Дийни, трябва да тръгваме! — Клод я преметна през рамо и затича.
— Чакай! — извика Клео.
Клаудин заудря брат си по гърба.
— Пусни ме! Искам да остана!
— Ние сме глутница, семейство, едно цяло — задъхан рече той. — Не се делим.
— Аз не искам да съм цяло. Искам да съм единак.
Той я пусна до колата, отключи вратите и насила я напъха вътре.
— Нормитата ще нападнат къщата на Блу. Следващата може да е нашата! — опита Клаудин.
— Какво е една къща! — Той затръшна вратата. Скочи на шофьорското място, пъхна ключа и настъпи газта.
— Ами приятелите ми? Животът ми е тук.
— Ако искаш живот, трябва да се измъкнем оттук. Веднага!
Клод натисна педала към странноприемницата, а на седалката до него, закопчана, седеше Клаудин.
Никакви рискове. Както винаги.
Беше вторник след училище и Били стоеше в облицованата с дърво вана само по дамските боксерки на Кандис на лилави и розови райета. Бяха му възтеснички. Но възможностите бяха или те, или изрязаните й бикини, тъй като да обуе XL-a на Бо, бе изключено. Вярно, Били бе започнал да тренира напоследък, но не чак толкова усилено.
— Не гледай! — каза Били, бузите му горяха.
Кандис се засмя.
— Аз съм професионалист.
— Остави. — Били стъпи върху студения ръб на ваната. — Не мога да го направя. — Дори Франки Щайн не заслужаваше да изтърпи такова унижение заради нея.
— Хайде! Дотук е добре. Не искаш ли да видиш как изглежда останалата част от теб? — Кандис леко го бутна обратно във ваната.
— Не толкова, колкото ти — тросна й се Били.
За момент той се вгледа в Кандис. Дори в старите провиснали работни панталони на баща й, с очилата за сноуборд и шапката за душ тя бе безупречна. Не че безупречността го привличаше неудържимо — повече харесваше шевове и болтове. Но се възхищаваше от красотата на Кандис и завиждаше на увереността й, особено сега, когато бе на път да открие собствения си потенциал. Ами ако се окажеше, че да остане невидим, бе най-добрата му възможност?
— Не забравяй: Разтвори широко ръце, затвори очи и уста. Не дишай, преди машината да е спряла. — Кандис свали очилата на носа си, напъха няколко непослушни руси кичура под найлоновата шапка и повдигна онова, което наподобяваше преносима прахосмукачка. — Вдишай, издишай и… — Тя насочи маркуча към гърдите му, натисна сребърната дръжка и пусна разтвора за тен. — Арктически взрив!
Студен спрей покри гърдите му. Били искаше да извика, но не му беше разрешено да диша. За радост, единствените огледала в банята на втория етаж на Карвърови бяха два малки правоъгълника над облицованата с дърво двойна мивка. Ваната бе извън обсега им.
— Трябва да минат шест часа, за да може тенът да се появи, но в сместа има и бронзант, така че ще имаме незабавен резултат. — Тя изключи машината. — Дишай.