Има ли вълк, има и начин

„Съсредоточи се, помисли си Клаудин и с няколко примигвания отпъди негативизма. Изчисти съзнанието си и стани едно с ключовете. Съсредоточи се. Вгледай се. Чувствай…“

Един комар я ухапа по ухото. (Пляс!) Буболечките умираха за новия й душ гел с касис. С отличителното си благоухание последната покупка за рождения й ден щеше да спомогне да отбележи началото на една нова година и може би да привлече едно-две момчета… или десет. Но кой знае дали партито изобщо щеше да се състои? Родителите й сякаш мислеха, че всичко е приключило, но тя отказваше да…

— Ще се върнем пак утре, безплатно — каза някакво момиче в далечината. Свръхчувствителните уши на Клаудин се наостриха.

— Донесете си и бански. Ще се отбием на гости у Блу да поплуваме.

„На гости у Блу ли? Кой ще ходи на гости на Блу? Тя върнала ли се е?“

След низ от благодарности, „да“-та и мляскащи звуци групата, не повече от осем души на брой, се раздели. Повечето продължиха по улицата, но две от тях с ужасно отблъскващи на звук обувки завиха зад ъгъла към Клаудин. Тя се сви зад едно дърво и надникна по посока на тротоара. Все още бяха твърде далеч, за да ги различи.

— Отбележи часа и датата — настойчиво каза момичето, а гласът му се усилваше, приближаваше. — Официално заявявам, че тези двете крият нещо. Нещо голямо.

Клаудин най-сетне успя да ги различи. Не друг, а Бека Мадън диктуваше мислите си на необичайно преданата си приятелка Хейли.

— И аз ще го разкрия — заяви Бека. — Сигурно си мислят, че ни уплашиха сега, но да видим кой кой ще уплаши накрая.

— Кой кого — каза Хейли.

— Ние Клео и Мелъди, естествено — тросна й се Бека.

„Клео е тук?“, учуди се Клаудин.

— Не, исках да кажа, че не се казва кой кой ще уплаши накрая, а кой кого ще уплаши накрая.

Клаудин тихо започна да ръмжи. Никой не можеше да заплашва Мелъди, която й беше нещо като приятелка, нито бившата й приятелка Клео, и то безнаказано — със сигурност не и това отмъстително норми.

— Обзалагам се, че още стоят в средата на улицата и се смеят. Но да видим кой ще се смее последен, когато…

„Още стоят в средата на улицата? О, божичко!“ Клаудин се бореше с импулса да изскочи от дерето, да разкъса с нокти блузата на Бека на лентички и да полети към улицата. Трябваше да предупреди приятелките си. Да спре Бека. Да намери ключовете. Да…

— Виж — каза Хейли и посочи дървото.

Клаудин стаи дъх, глътна корема си и стисна очи. Не се боеше, че ще я заловят. Лесно щеше да ги надбяга. Боеше се от фотоапарата им. Една снимка на момичето върколак, прокрадващо се в клисурата, щеше да направи почти невъзможна задачата да докаже безобидността си. Щетите, нанесени върху списъка с гости за партито, можеше да са непоправими. Касисът щеше да иде на вятъра само за комарите…